Блаженството достига до пълно съвършенство, когато колата потегли и нейната маса от 2 тона елегантно се „дематериализира“ под напора на мощния двигател V8, чийто перфектен синхрон с автоматичната трансмисия създава илюзията за безтегловност. Въпреки че настройката на авторадиото е автоматична, под облегалката за ръце на задната седалка е вградено малко копче, чрез което тя може да се прави и ръчно. Чрез друго копче леко и приятно се отварят прозорците.
В пода на огромното празно пространство между шофьора и седящия отзад, са вградени още две малки столчета, които могат да се използват при необходимост.
ГАЗ-13 е в редовна експлоатация в България до началото на 1984 г., когато е взето решение всички екземпляри на модела, намиращи се в гаража на УБО, да бъдат бракувани. Това става със заповед от 26 февруари 1984 г. на тогавашния първи заместник-председател на Министерския съвет до Министерството на финансите и МВР с копие до ЦК на БКП и УБО, в която се нарежда: „Леките коли „Чайка“ ГАЗ-13, станали негодни за използване от гаражите на ЦК на БКП и УБО, да се бракуват и предадат в металургичния комбинат за претопяване.“
Това за щастие не се случва, лимузините са запазени и в началото на 1990 г. започва предварителната подготовка за тяхната публична разпродажба, за която има специално решение на Министерския съвет. За целта е създадена и специална комисия, която излиза със становище, че „голяма част от колите са излишни, значително стеснен е вече кръгът на тези, които биха могли да ги ползват.“
Автомобилът на снимките (модел 1974 г.) е част от колекцията на Христо Ламбрев.
