Българинът, в който Хенри Форд видя свой партньор

Мито Орозов? Was ist das? – пише Алеко Константинов през 1897 г. и се прекланя пред един самобитен български майстор, чийто правнук Петър покани AUTO BILD на вълнуващо пътешествие в миналото


7
авг.
2017

Навън вали като из ведро. С Петър Орозов, правнук на легендарния врачански майстор на файтони, пътуваме през водната стихия. Завоите и дупките на прохода Петрохан ни връщат в миналото, когато тук кротко са се движели коли, теглени от конски впряг. Въпреки дъжда сега се чувстваме далеч по-комфортно. На борда на новия Ford Kuga в луксозното изпълнение Vignale. Тръгнали сме по следите на Мито Орозов неслучайно с този автомобил. През 1907 г. предприемчивият българин участва с файтоните си на международно изложение в Лондон, където привлича вниманието на Хенри Форд. Той е възхитен от техническите решения на врачанина и не крие респекта си от високото качество на изработка. Впоследствие започва активна кореспонденция между Орозов и Форд. Двамата обсъждат въвеждането в индустриално производство на автомобили или само на части за тях във Враца. Дали градът днес можеше да е българският Детройт?

Стоп! Да се върнем към реалността. Вече сме във Враца. Продължава да вали, а сме забравили да си вземем чадъри. Леко подгизнали, звъним на вратата на етнографския музей, за да разгледаме уникалната колекция от каруци, файтони, кабриолети и шейни. „Орозов бил самоук майстор и твърдо вярвал, че българинът заслужава много повече от волски коли. Затова започнал да произвежда луксозни файтони“, разказва Недка Димитрова, уредничка в музея. „Около 50 модела предлагал каталогът от возила, които се доставяли в цялата страна, че и в странство.“ Днес дузина коли и шейни са подредени в залата, от семпла каручка до елегантен файтон с подвижен гюрук, изработени са от дърво и стомана, пейките и покривите са от кожа, всеки детайл е филигранно изпипан, елегантно боядисан и нерядко украсен с орнаменти.

„Този човек е бил типичен представител на предприемчивите българи, които след освобождението от османско робство запретват ръкави и правят всичко възможно да превърнат България в едно по-добро място за живеене“, разказва правнукът Петър Орозов. Роденият през 1859 г. Мито успял да събере в екип най-добрите в града железари, дърводелци, опитни майстори за преработка на кожа и нанасяне на бои. „Винаги се е водел от качеството, бил е изключително строг, но в същото време инвестирал в обучението на работниците си, за да бъдат в крак с времето“, споделя Нарцис Торбов, един от историците, изследващи наследството на талантливия врачанин.

Едно своеобразно пътуване във времето: Родът Орозови е тясно свързан с историята на град Враца, а местните жители го свързват с Ford

Разглеждам остъклените табла насред колекцията от файтони: факсимилета от каталози, рекламни обяви в пожълтели вестници, овъглени снимки от сградите, в които са се изработвали тези красиви возила, теглени от една или две конски сили. Дали ако Хенри Форд и Мито Орозов бяха намерили тогава общ език, сега тук, в етнографския музей, щеше да има още една зала с хронологично разположени автомобили, задвижвани от двигатели с вътрешно горене? Един естествен и плавен преход от дървената каручка към паркирания отвън тестови Ford Kuga със 180 к.с.?

„Зная, че предложението на Форд за съвместно производство във Враца сериозно е занимавало Мито Орозов“, споделя правнукът му Петър. „Естествено, че е бил поласкан, но реализмът му надделял. Претеглил предимствата и недостатъците от такъв мащабен проект. Бил е наясно, че няма да може да се справи без финансова подкрепа от банките. Но те щели да печелят по 10% от лихвата, докато тази на фабриката нямало как да бъде над 2%.“ Разбира се, имало и други фактори, които карали Мито, макар и с нежелание, да бъде предпазлив. Интересно е, че те не са загубили своята актуалност и днес: липса на достатъчно квалифицирани работници, недоразвит пазар, ненадеждни доставчици…

Къде са ми кончетата? Инж. Орозов младши видимо се забавлява във файтона на дядо

 

За Мито Орозов нямало съмнение, че трябва да развива фабриката със собствени сили и да продължи преговорите с Хенри Форд на по-късен етап. Активностите му се увеличавали лавинообразно: „През годините става основател на врачанската Популярна банка, член на Софийската търговско-индустриална камара, през 1908 г. е депутат във Великото народно събрание,“ разказва Петър. За огромно съжаление амбициозните планове на Мито Орозов са прекъснати от внезапната му и нелепа смърт: на 30 септември 1923 г. Враца е обхваната от огромен пожар вследствие на мощни експлозии в близкото военно поделение. Предприемачът веднага се втурва да спасява фабриката, но след потушаването на огнената стихия е намерен под нейните развалини…

След вятъра на промяната: бул. „Карл Маркс“ днес е бул. „Мито Орозов“

Така идеята за български Детройт внезапно приключва. Синовете и внуците на Мито полагат всячески усилия да продължат делото му, но последствията от войните и смяната на обществения строй в България за няколко десетилетия превръщат в мисия невъзможна претворяването на амбициозна идея в реалност. Но тя все още е жива…

„Къде сте, Орозовци? – пита разпалено проф. Марко Семов. – Колко й трябвате на майка България днес!“

Винаги в крак с модата: Стилните возила на Мито Орозов могат да се видят във Врачанския музей

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >