2017
Навън вали като из ведро. С Петър Орозов, правнук на легендарния врачански майстор на файтони, пътуваме през водната стихия. Завоите и дупките на прохода Петрохан ни връщат в миналото, когато тук кротко са се движели коли, теглени от конски впряг. Въпреки дъжда сега се чувстваме далеч по-комфортно. На борда на новия Ford Kuga в луксозното изпълнение Vignale. Тръгнали сме по следите на Мито Орозов неслучайно с този автомобил. През 1907 г. предприемчивият българин участва с файтоните си на международно изложение в Лондон, където привлича вниманието на Хенри Форд. Той е възхитен от техническите решения на врачанина и не крие респекта си от високото качество на изработка. Впоследствие започва активна кореспонденция между Орозов и Форд. Двамата обсъждат въвеждането в индустриално производство на автомобили или само на части за тях във Враца. Дали градът днес можеше да е българският Детройт?
Стоп! Да се върнем към реалността. Вече сме във Враца. Продължава да вали, а сме забравили да си вземем чадъри. Леко подгизнали, звъним на вратата на етнографския музей, за да разгледаме уникалната колекция от каруци, файтони, кабриолети и шейни. „Орозов бил самоук майстор и твърдо вярвал, че българинът заслужава много повече от волски коли. Затова започнал да произвежда луксозни файтони“, разказва Недка Димитрова, уредничка в музея. „Около 50 модела предлагал каталогът от возила, които се доставяли в цялата страна, че и в странство.“ Днес дузина коли и шейни са подредени в залата, от семпла каручка до елегантен файтон с подвижен гюрук, изработени са от дърво и стомана, пейките и покривите са от кожа, всеки детайл е филигранно изпипан, елегантно боядисан и нерядко украсен с орнаменти.
„Този човек е бил типичен представител на предприемчивите българи, които след освобождението от османско робство запретват ръкави и правят всичко възможно да превърнат България в едно по-добро място за живеене“, разказва правнукът Петър Орозов. Роденият през 1859 г. Мито успял да събере в екип най-добрите в града железари, дърводелци, опитни майстори за преработка на кожа и нанасяне на бои. „Винаги се е водел от качеството, бил е изключително строг, но в същото време инвестирал в обучението на работниците си, за да бъдат в крак с времето“, споделя Нарцис Торбов, един от историците, изследващи наследството на талантливия врачанин.

Едно своеобразно пътуване във времето: Родът Орозови е тясно свързан с историята на град Враца, а местните жители го свързват с Ford
Разглеждам остъклените табла насред колекцията от файтони: факсимилета от каталози, рекламни обяви в пожълтели вестници, овъглени снимки от сградите, в които са се изработвали тези красиви возила, теглени от една или две конски сили. Дали ако Хенри Форд и Мито Орозов бяха намерили тогава общ език, сега тук, в етнографския музей, щеше да има още една зала с хронологично разположени автомобили, задвижвани от двигатели с вътрешно горене? Един естествен и плавен преход от дървената каручка към паркирания отвън тестови Ford Kuga със 180 к.с.?
„Зная, че предложението на Форд за съвместно производство във Враца сериозно е занимавало Мито Орозов“, споделя правнукът му Петър. „Естествено, че е бил поласкан, но реализмът му надделял. Претеглил предимствата и недостатъците от такъв мащабен проект. Бил е наясно, че няма да може да се справи без финансова подкрепа от банките. Но те щели да печелят по 10% от лихвата, докато тази на фабриката нямало как да бъде над 2%.“ Разбира се, имало и други фактори, които карали Мито, макар и с нежелание, да бъде предпазлив. Интересно е, че те не са загубили своята актуалност и днес: липса на достатъчно квалифицирани работници, недоразвит пазар, ненадеждни доставчици…
За Мито Орозов нямало съмнение, че трябва да развива фабриката със собствени сили и да продължи преговорите с Хенри Форд на по-късен етап. Активностите му се увеличавали лавинообразно: „През годините става основател на врачанската Популярна банка, член на Софийската търговско-индустриална камара, през 1908 г. е депутат във Великото народно събрание,“ разказва Петър. За огромно съжаление амбициозните планове на Мито Орозов са прекъснати от внезапната му и нелепа смърт: на 30 септември 1923 г. Враца е обхваната от огромен пожар вследствие на мощни експлозии в близкото военно поделение. Предприемачът веднага се втурва да спасява фабриката, но след потушаването на огнената стихия е намерен под нейните развалини…
Така идеята за български Детройт внезапно приключва. Синовете и внуците на Мито полагат всячески усилия да продължат делото му, но последствията от войните и смяната на обществения строй в България за няколко десетилетия превръщат в мисия невъзможна претворяването на амбициозна идея в реалност. Но тя все още е жива…
„Къде сте, Орозовци? – пита разпалено проф. Марко Семов. – Колко й трябвате на майка България днес!“