Ikarus 286 е съчленен градски автобус, произвеждан за американския пазар между 1980 и 1986 г. Невероятно но факт. Той е дело на съвместно предприятие, създадено от държавната фирма Ikarus в Будапеща и Crown Coach Corporation от Лос Анджелис. Базираният на Ikarus 280 Crown-Ikarus 286 е високоподов и по тази причина е оборудван с платформа за инвалидни колички.
В края на 70-те години фирмата Crown Coach от Калифорния, добре известна със своите жълти училищни автобуси, решава да разшири бизнеса си с производството на градски автобуси. За разлика от основния местен монополист Gillig Corporation, тя няма опит в тази сфера и не разполага с достатъчно ресурси, за да разработи свой собствен модел. Затова през 1979 г. Crown влиза в партньорство с унгарската фирма Ikarus, чието годишно производство по онова време възлиза на внушителните 13 000 броя (или три пъти повече от продукция на всички производители на автобуси в САЩ взети заедно). Според условията на договора окончателният монтаж се извършва в заводите на Crown Coach в Лос Анджелис, и включва основната част от вътрешното обзавеждане, което позволява персонализиране на автобусите според нуждите на всеки краен потребител. Договорите за продажба се изготвят от Crown Coach, което гарантира, че оборудването и качеството отговарят на федералните изисквания на САЩ. Първата поръчка за Crown-Ikarus е направена през ноември 1979 г.
Най-голямата промяна е в общата ширина на каросерията, която от 2500 мм е увеличена до 2591 мм, за да отговаря на утвърдените стандарти в Северна Америка. След като пристигат в Crown Coach в Лос Анджелис, каросериите се оборудват с двигатели, трансмисии, оси и спирачки. Предлагат се две конфигурации с дължина 16,8 и 18,3 м, оборудвани съответно с две или три врати. Двигателите, използвани при Crown-Ikarus, са аналогични с тези на училищните автобуси Crown Supercoach и имат 20-годишен експлоатационен живот. При първите екземпляри са използвани дизелови двигател Cummins NHHTC с мощност 290 к.с., която впоследствие е увеличена до 300 к.с. Като опция се предлага и версия с мощност 350 к.с., използвана при автобусите от градския транспорт на окръг Милуоки. Повечето двигатели са оборудвани с автоматична скоростна кутия Allison, като единствено в Хюстън е заменена с Voith.
През втората половина на 80-те години транспортната компания TriMet заменя двигателите Cummins с Detroit Diesel в опит да подобри надеждността и да намали разходите за поддръжка чрез стандартизиране с останалата част от наличните си превозни средства.
След серия технологични проблеми, производството на Crown-Ikarus 286 приключва през 1986 г., като за този период са направени общо 243 автобуса, използвани от девет различни компании за градски транспорт.
По същото време обаче Ikarus успява да продължи производството си в Северна Америка в сътрудничество с канадската компания Ontario Bus Industries. Според сключения още през 1984 г. договор, който възлиза на 29 милиона канадски долара, трябва да бъдат произведени общо 90 автобуса. Така се появява моделът Orion III, който също е базиран на съчленения Ikarus 280 и се произвежда от 1985 до 1989 г. предимно за градския транспорт на Отава и Торонто. Всички произведени екземпляри на Orion III обаче са преждевременно изтеглени от експлоатация още през 1993 г., поради корозия.
