Продължаващият от десетилетия насам икономически кошмар, в който е принудена да се развива една консервативна комунистическа страна като Куба, в много случаи води до взимането на странни решения. Емблематичен пример за това са уникалните кубински автобуси с името „камелос“, които са създадени по време на кризата от така наречения „Специален период“ (Período especial) през 90-те години.
Тези огромни 18-колесни превозни средства, способни да превозват до повече от 300 пътници, служат като находчиво, макар и неудобно решение за масов градски транспорт. Използвани са предимно в Хавана,и едва към 2010 година повечето от тях са премахнати постепенно и заменени с нови китайски автобуси.
Предисторията на „камелос“ започва още през 1988 година, когато недостигът на гориво предизвиква първата голяма транспортна криза в страната. Тогава кубинският инженер Хорхе Ернандес Фонсека и колегите му от Националното бюро за индустриален дизайн предлагат на властите идея за справяне с проблема чрез въвеждането на пътнически автобусни ремаркета с много голям капацитет. Няколко години по-късно това доста неугледно на вид „изобретение“ се превръща в символ на дълъг и нерадостен период на оцеляване, в който прекъсванията на електрозахранването продължават по шестнадесет часа, а консумацията на храна е намалена до една пета от предишното си ниво.
Този тип ремаркета започват да се произвеждат както от самите автотранспортни дружества, така и в армейските авторемонтни работилници, като в много от случаите се използват употребявани автобуси, спрени отдавна от движение. Основната част от тях всъщност представляват компилация от няколко стандартни каросерии, съчетани в една обща структура, теглена от камион. Автобусите са тесни, неудобни, а в много случаи вътре е изключително горещо. Движението им по улиците е прекалено бавно, едрите им габарити се превръщат реална заплаха не само за останалите участници в движението, но и за сградите, между които преминават, като понякога чакането на автобус може да отнеме до три часа.
Въпреки че през последните близо 15 години кубинците живеят с надеждата, че „камелос“ отдавна вече са част от историята, се оказва, че радостта им е била прибързана. Само преди няколко месеца, скоро след налагането на поредните санкции от страна на САЩ, тези страховити творения на икономическия колапс от 90-те години, отново започнаха да излизат по улиците на Хавана…
