А самите французи трябва да са наясно, че националната им гордост под формата на автомобил е можела да не оцелее. Например заради напукани и разкъсани гумени уплътнения, отчаяни механици, безкрайно дълги книжки за поддръжка и неподходящи хидравлични течности. В началото на 70-те Citroën е на прага на фалита. Но въпреки това остава верен на хидропневматиката: CX, BX, XM, Xantia, първият C5, после C6 и белият Tourer. Последният мохикан вози „хидроактивно“, тоест с електронно регулиране на амортисьорите. Зад лоста на скоростите има спортен бутон с обозначение „S“ – сякаш клиентите на Citroën имат амбицията да бъдат най-добри в завоите.
Ако те все пак не искат това, ще могат да се насладят в C5 на някои странности като неподвижната главина на волана – върти се само обръчът му. Интелигентно, но скъпо решение. В бъдеще ще отпадне поради съображения за икономии. Така в Tourer все още се усеща полъх от миналото. Ръцете ви пък дълго ще търсят миниатюрния клаксон.
Това ли е краят на екстравагантността? Нашият съвет е да не пипате този бутон. В режим Sport бялото комби вози толкова стегнато, че започвате да проклинате шикозните 19-цолови джанти. От Citroën отдавна са откачили от централния нерв на хидропневматиката и управлението, спирачките и трансмисията. Заемащата много място система никога не би се побрала в малък автомобил. От Citroën неотдавна представиха окачването си от бъдещето – регулиращите се амортисьори са част от оборудването на Cactus, но не предлагат баланса на накланянето и нивото на хидропневматиката.
Той си отива като Saab, Lancia, 5-цилиндровия двигател или въздушното охлаждане: автомобилното разнообразие на Европа мълчаливо умира.





















