Пазарното лансиране на classic Mini включва два модела Morris Mini-Minor и Austin Seven, различаващи се единствено по радиаторната си решетка, тасовете на джантите и цветовете на каросерията, са задвижвани от четирицилиндров двигател с обем 848 куб. см, монтиран отпред напречно и осигуряващ максимална мощност от 34 к.с.
Динамичните показатели на двата автомобила са идентични, както и обемът на багажника им от 195 литра. Всички хвалят щедрото пространство в купето, икономичните, но мощни двигатели, отличното пътно поведение и комфортното окачване на новия малък автомобил.
Още през 1960 г. BMC добавя Mini Van към classic Mini. След това на базата на лекотоварния автомобил със затворена каросерия на пазара идва и остъклен вариант комби, който също като Van разполага с две отделни задни врати. Подобно на хечбеците, този вариант на каросерията също се предлага на пазара във варианти Morris Mini-Traveller и Austin Seven Countryman с абсолютно еднакви технически характеристики. А през 1961 г. потенциалът на classic Mini се разкрива напълно – тогава е лансиран най-малкият от всички товарачи – Mini Pick-Up. Само половин година по-късно следват две други Mini-та, този път с по-благороден характер – а именно Wolseley Hornet и Riley Elf. Така още две марки на BMC успяват да се възползват от концепцията на classic Mini, като двата модела гордо носят собствения си отличителен външен вид благодарение на величествените си радиаторни решетки, удължения багажник и „перките“ отзад.
Един много специален вариант, който допринася повече от всеки друг за легендата classic Mini, се появява през втората половина на годината в лицето на Mini Cooper. Конструкторът на спортни автомобили Джон Купър, който вече е близък приятел на Алек Исигонис, разпознава спортния потенциал на този нов малък автомобил още при създаването на първите прототипи. С одобрението на ръководството на концерна Купър създава малка серия от 1000 бройки Mini Cooper, чийто модифициран задвижващ агрегат с увеличен до 1,0 л работен обем генерира максимална мощност 55 к.с.
Реакциите към този автомобил, който дебютира на пазара през септември 1961 г., са еуфорични, като хората искат единствено… още повече мощност! Така Исигонис и Купър увеличават работния обем на двигателя до 1071 куб.см., вдигайки мощността до 70 к.с. Това допринася за изключителното представяне на Mini Cooper S не само на пътя, но и в моторните спортове – победата на финландския пилот Рауно Аалтонен в рали „Монте Карло“ през 1963 г. се оказва само отправна точка за безброй успехи в автомобилния спорт. Акцентът, разбира се, са трите победи на рали „Монте Карло“ през 1964, 1965 и 1967.
Универсален характер във върхова форма: от Mini Moke до Mini Clubman
През август 1964 г. BMC представя още една версия на classic Mini, първоначално замислена за военните – Mini Moke, четириместен, отворен отвсякъде автомобил, който остава в ценовата листа за период от четири години. Каросерията на този уникален автомобил на практика е съставена от „леген“ с широки прагове във формата на сандък, към които са добавени капак на двигателя и предно стъкло. При валеж пътниците предпазва единствено сгъваем гюрук. Mini Moke използва задвижването на Mini и се превръща в истински успех преди всичко в най-слънчевите части на САЩ и Австралия. През 1967 г. идва момент за цялостно обновяване на classic Mini, автомобилът получава по-мощен двигател с 38 к.с., извлечени от по-голям работен обем – 998 куб.см.
Две години по-късно Mini Clubman се присъединява към гамата като една идея по-голям модел с малко по-различна предница в сравнение с classic Mini. Всъщност този „роднина“ е с около 11 см по-дълъг от оригинала, наречената Estate комби версия, заместваща Morris Mini-Traveller и Austin Seven Countryman, е с дължина точно 3,4 метра. Широчината, височината и междуосието остават без промяна. В същото време Mini Cooper е изваден от гамата и заменен с топмодела в семейството Clubman, Mini 1275 GT с 1,3-литров мотор, развиващ 59 к.с. Редица други детайли също се променят през 1969 г.: предните плъзгащи се прозорци, които classic Mini притежава от самото начало на производството си, при всички модели са заменени от свалящи се вертикално странични прозорци, външните панти на вратите са заменени с вътрешни, а на предния капак вече гордо се откроява емблемата на Mini.
Неостаряващото classic Mini и завръщането на Mini Cooper
От средата на 70-те години на пазара се появяват многобройни специални версии на classic Mini с всякакви видове акценти – от спортни до модерни, от отличително-благородни до свежарски по младежки. В периода между 1980 и 1983 г. моделната гама е ревизирана, като Clubman, Estate и Van са спрени oт производство. Следователно „единственият“ останал автомобил е classic Mini с 1-литров двигател, който сега осигурява 40 к.с. А клиентите, които просто обичат колата, остават верни на този малък чаровник години напред – 5-милионното classic Mini слиза от конвейера в завода в Лонгбридж през 1986 година.
Продължете на следващата страница
