През 2026 Audi отбелязва 50 години, откакто за първи път монтира в свой модел 5-цилиндров двигател
Годината е 1976 и Audi 100 (С2) за първи получава двигател с пет цилиндъра. Впоследствие агрегатът преминава през безброй еволюции – и в наши дни има култов статус в историята на марката. Преди половин век мениджмънтът на компанията води дискусии дали да заложи на конструкция с 5 или с 6 цилиндъра – но в крайна сметка везните натежават в полза на първия вариант. И така инженерите на компанията създават новата машина с работен обем 2144 куб. см, като използват базата на агрегата ЕА 827, монтиран през 70-те години на Audi 80 и Audi 100. Две години по-късно хората от Инголщат лансират и 5-цилиндров дизел – атмосферен със скромната мощност от 70 к.с. През 1979 дебютира и турбобензиновият агрегат с пет гърла и 170 к.с./265 Нм, който се използва в новия топмодел Audi 200 5T.
При легендарното с двойното си задвижване купе quattro от 1980 машината с турбо и интеркулер вече развива 200 конски сили. Агрегат със същата конфигурация е използван и за задвижването на „бегачката“, с която Audi печели световния рали шампионат при конструкторите през 1982 и с която Хану Микола грабва титлата при пилотите година по-късно. Още по-легендарен статус има и по-късото с 24 см Sport quattro, използвано за база на състезателния автомобил от група Б.
„Шосейната“ версия с 306 конски сили и с по 4 клапана на цилиндър се превръща в най-мощния сериен германски автомобил за времето си. А по рали отсечките Стиг Бломквист и Audi триумфираха като световни шампиони в легендарната група Б за 1984. Но успехите далеч не спират дотук: през 1987 Валтер Рьорл печели най-известното планинско изкачване в света – „Пайкс Пийк“ в САЩ, с Audi Sport quattro S1 (E2), при което от петте цилиндъра са извлечени 598 к.с. А Хърли Хейууд триумфира в сериите Trans Am през 1988 с 2,1-литровото Audi 200 quattro и 510 „коня“ (през следващия сезон задвижващият агрегат на Audi 90 quattro IMSA GTO е „напомпан“ дори още повече – със 720 к.с.). Любопитното е, че машината на Рьорл е с 20 клапана, а тази на Хейууд – с 10.
Но успехите не остават само по състезателните трасета: през 1989 дебютира 5-цилиндровото Audi 100 TDI с директно впръскване и изцяло електронно управление – тази машина извлича 120 к.с. при работен обем 2,5 л. През 1994 Avant RS2 с 315 к.с. става основоположник на нов клас – този на ултрамощните комбита. С идването на Audi A4 (B5) марката започва постепенно да се разделя с 5-цилиндровите машини – и за последно през 90-те те се поставят в A6 (2.5 ТDI) и S6 (20V Turbo – 2,2 л).
„Петакът“ празнува голямото си завръщване чак през 2009 в Audi TT RS. Там машината с директно впръскване генерира 340 конски сили от обем 2480 куб. см. Днес в RS 3 агрегатът 2.5 TFSI е по-мощен от всякога – той осигурява 400 к.с. и 500 Нм в диапазона 2250-5600 об/мин.
Неповторим звук
Феновете на Audi винаги ще обичат 5-цилиндровия двигател заради характерния звук, създаван от нечетния брой цилиндри и поредността на запалване по схемата 1-2-4-5-3. Геометрията на изпускателния колектор и различната дължина на пътя на газовете между изпускателните клапани и турбокомпресора също допринасят за характерния „глас“ на задвижващия агрегат.
При новия 2.5 TFSI впръскването на гориво се извършва и в колектора, и в горивните камери, а агрегатът използва интелигентна система за променливи фази на газоразпределение на изпускателните клапани. Това позволява прецизен контрол на гориво-въздушната смес – за оптимално разгръщане на мощността и намален разход на гориво.
В наши „петакът“ се прави ръчно в завода на Audi в Гьор, Унгария – но за съжаление, в ерата на Downsizing-a и електрификацията той се е превърнал в екзотика за най-спортните машини на марката.
