Единомислие имаше и при похвалите относно управлението на кокпита: който не харесва таблетите на колела в най-новото поколение автомобили и предпочита класически кокпит с кръгли уреди, истински бутони и превключватели, то ще ги намери при Mazda. Като цяло впечатлението за високо качество е извън съмнение – дори тук то е по-добро от това на по-големия модел CX-5. Това важи и за пространството за краката, където погледът не ви отвежда веднага. Като цяло окачването оставя впечатление у някои за твърде спортно с оглед на спокойния характер. Окачването обаче е всестранен талант – също както и кормилното управление, което прави впечатление на удобно леко. Или пък слабата чувствителност към странично накланяне. Или пък адаптивните дълги светлини, които превръщат нощта в ден. Изисканата аудиосистема Bose (в пакет с 360-градусово наблюдение от камери за 3900 лв. – по цени за Германия) също получи само похвали.
Освен това в дневника на автомобила често имаше субективни отзиви за възможностите за регулиране, опората на раменете и страничната опора. Седалките са солидни – едва накрая тапицерията се сдоби с гънки. Полувисоката позиция на седене бе считана от мнозина за успешен компромис. Иначе отчасти имаше съмнения за големината на седалките. Опора за кръста имаше, при това добра.
Продължете на следващата страница
