Никой не е готов да плати допълнително за емблемата на камион. Но всички плащат за доверието. В него се крие конкурентното предимство на този пазар.
Но сега уравнението се променя – едновременно заради същите три фактора, които разтърсиха из основи и света на леките автомобили. Това са преходът от ДВГ към електрически задвижвания, от хардуер към софтуер и от шофиране към автономно управление.
1.Влиянието на електрификацията
Камионите също вървят към електрификация – като тя се дължи на цените и регулациите. Товарни са само 2-3% от автомобилите в Европа, но същевременно те генерират около 25% от вредните емисиите по пътищата. Ето защо ЕС залага и цели за автопарковете с камиони: -45% CO2 до 2030, -90% – до 2040. Ето какви според Berylls by AlixPartners ще бъдат разходите на километър за европейския сухопътен транспорт на дълги разстояния:
- 2025: дизелов камион – 1,35 евро/км, електрически – 1,42 евро/км
- 2030: дизелов камион – 1,42 евро/км, електрически – 1,28 евро/км
- 2035: дизелов камион – 1,49 евро/км, електрически – 1,13 евро/км
Оказва се, че електрическите камиони ще бъдат по-изгодни от дизеловите за транспорт на дълги разстояния още преди 2030 г. (поне според прогнозите на анализаторите от Berylls by AlixPartners). А този пазар е безмилостен по отношение на разходите – и по-добрата оферта печели винаги.
Може би сега се питате – а какво ще правим с пробега? Андреас не се замисля дълго за отговора. Съвременен електрически камион постига 400-500 км в реални условия на шофиране. Топ моделите успяват да изминат дори по 700-800 км. Шофьорът така или иначе не се нуждае от повече: след 4,5 часа каране той е задължен да спре за почивка. Андреас коментира: „По правило не ми трябва пробег от 800 километра, защото така или иначе не ми е позволено да ги мина на един дъх.“
Зареждането се извършва, докато водачът отмаря. Следователно, пречката е разширяването на инфраструктурата за зареждане, а не пробегът.
2. Софтуерно дефинираният продукт:
Леките автомобили се превръщат в софтуерен продукт – с over the air актуализации, които позволяват МПС-то да бъде става по-добро, след като го купите. При камионите софтуерът е важен, тъй като пести пари – благодарение на решенията за управление на автопарка и дистанционната поддръжка, които позволяват камионът да остава на пътя максимално дълго. И това е ключът към най-сериозната стъпка на трансформация от всички:
3. Автономното управление:
Една четвърт от разходите в уравнението отиват за водача. А благодарение на автономното управление тези разходи отпадат. Отделно технологията решава и проблема с недостига на шофьори, който от години се наблюдава в Европа и в САЩ. И този недостиг е толкова сериозен, че добрите шофьори избират за кои транспортни компании да работят – а не обратното!
Автономното управление решава едновременно и двата проблема: с разходите и с липсата на достатъчно шофьори. Ето защо този бизнес модел ще се окаже печеливш още от ден първи.
И това вече се случва. Двата най-важни играча в сферата на автономното управление са в САЩ – и се наричат Aurora и Kodiak. И двете компании обслужват реални маршрути изцяло без шофьори. Aurora оперира по обществени магистрали между Далас и Хюстън, а Kodiak – офроуд, в нефтените находища в Тексас – където условията са по-лесни.
Така че технологията е на същото ниво, както при леките автомобили – на прага на масовото прилагане. В Китай също се провеждат мащабни тестове за автономно управление, но все още предимно с шофьор, който да следи за безопасността. А вЕвропа вървят само няколко пилотни проекта.
