Не само в моторспорта обаче изискванията към гарнитурите се повишават. Това, което днес наричаме Downsizing, в основата си представлява същият процес: защото увеличението на степента на сгъстяване при двигателя с вътрешно горене е било и си остава едно от основните предизвикателства за инженерите. Тъй като по този начин двигателите стават по-ефективни и увеличават своето КПД. В наши дни степента на сгъстяване при двигателите без свръхпълнене е от 10:1 до 14:1. А през 30-те години степен на сгъстяване от порядъка 5:1 не е била нещо необичайно. За постигането на средностатистически в наши дни показатели по отношение на мощността са били необходими двигатели с неприлично голям работен обем. Например, Mercedes-Benz Typ S извлича само 120 к.с. от 6,8 л. В наши дни изискванията към гарнитурите продължават да нарастват.
В началото инженерите са опитвали да се борят със силите между главата и блока с обикновени коркови подложки. Това решение обаче не се е оказало надеждно и често подложките са се възпламенявали. След като през 80-те години са разработени първите версии без азбест, до днес се използват гарнитури с метални елементи. Отворите за каналите на охладителната течност, за маслото, както и за болтовете на главата имат различни издатини. Така се постига необходимата степен на уплътняване за конкретното място. Допълнително тези места биват уплътнени с помощта на еластомерни слоеве. Еластомерът е пластмаса с възможност за приемане на различна форма и издържа на високо налягане и силно загряване, като винаги възвръща първоначалната си форма. Днешните гарнитури са сложни части, без чието развитие модерните високоефективните двигатели нямаше да бъдат реалност.
