Още от самото начало на изобретяването на самодвижещите се „неща“, съществува известна неяснота при класификацията на различните типове транспорт. „Автомобил“ в буквален превод от латински не е нищо друго освен „самоход“ (такъв, който се движи сам), а „локомотив“ е този, чиято мобилност е осигурена от силата на парата. През целия ХIХ век под този знаменател реално попада всяко наземно МПС, което се движи без помощта на животинска сила. Разликата идва единствено от наличието на релси…
Това кратко въведение е необходимо, тъй като „превозното средство“, което е обект на тази ретроспекция, трудно би могло да се вмести в познатите ни класификации. Става дума за така наречения „Аеротрен“, конструиран от френския изобретател Жан Бертен. Сред неговите умотворения, освен движещи се „неща“, фигурират и познатият на всички универсален клиничен инхалатор, класическата машинка за чупене на лещници и орехи, но най-забележителното му откритие е принципът за достъпно и евтино пътуване на въздушна възглавница.
Бертен започва да експериментира в тази насока 15 години преди появяването на легендарния френски „влак-стрела“ TGV. Поради редица основателни съображения той предпочита неговия „самоход“ да се движи върху моно-релса. Първоначалните прототипи, наподобяващи малък автобус, които достигат максимална скорост от 345 км/ч, са изпробвани през февруари 1966 г., но три години по-късно на експерименталната, специално създадена за целта 18-километрова отсечка, се качва и нещо подобно на автомобил. Допирните точки с подобна конструкция се изчерпват с едноместната кабина и гигантските въздухозаборници, останалото е един хибрид от влак, самолет и нещо от кинофантастиката. Колата с дължина 8,5 м и ширина 2,5 м е снабдена с турбореактивен двигател, който освен движението осигурява и „отлепването“ от бетонната площадка. Първият тест е проведен на 22 януари 1969 г., когато болидът постига максимална скорост от 422 км/ч. Следват още по-впечатляващи проби, които включват и „тест-драйв“ на един почти безшумен прототип с електродвигател, както и пътнически вариант, наречен Supersonique, чиято максимална скорост би трябвало да достигне 1800 км/ч!
На 17 юли 1974 г. правителството прекратява по-нататъшната си подкрепа на техническия екип, което слага край на проекта „Аеротрен“. Една година по-късно е открита суперскоростната жп линия TGV между Париж и Лион, което оказва драматично влияние върху личността на Бертен. Той изчезва безследно на 21 декември 1975 г., когато е на 58 години и датата на неговата смърт остава неизвестна.
