Първият прототип на български мотоциклет (който до голяма степен е базиран на един от 250-кубиковите модели на DKW RT250) е представен на 17-ия международен мострен панаир в Пловдив през септември 1956 г. След малко повече от година в Завод-14 (бъдещия завод „Балкан“) в Ловеч започва и неговото серийно производство. Ръководител на проекта е инж. Димитър Дамянов, който в началото на 50-те години завършва авиоинженерство в софийската Политехника при проф. Цветан Лазаров и постъпва в завода именно като специалист по самолетостроене. Първоначално неговият екип включва и други висококвалифицирани инженери и механици, участвали в родното самолетно производство, което преди 1954 г. е и основната дейност на завода.
Мотоциклетът е снабден с двигател с мощност 12 к.с., изработен в Завод 12 (бъдещия завод „Средец“), София и първоначално носи обозначението ВМЗ (Вело-мото завод), а също така е известен и под неофициалното название „Витоша“, както по това време се наричат 250-кубиковите двигатели на Завод 12.
Първите 100 мотоциклета с търговската марка „Балкан“ 250 М1,са завършени в края на декември 1957 г., а през 1958 г. 6 човека от Завод 14 заминават на специализация в Чехословакия, като трима от тях посещават един от велосипедните заводи в страната, а останалите трима се обучават в мотоциклетните фабрики на Jawa и ČZ.
Очевидните технически и дизайнерски сходства с DKW обаче не след дълго довеждат до протести от страна на западногерманската фирма и българските инженери са принудени да рестилизират външния вид на „Балкан“ броени месеци след началото на неговото производство.
През септември 1958 година новият вариант на мотоциклета, наречен „Балкан“ 250 модел “С”, е показан на панаира в Пловдив, което е отразено и във вестник „Авто мото“ (бр. 8, 1958 г., стр. 8):
Както и предишният модел (този който се продава понастоящем), и той е снабден с едноцилиндров, двутактов двигател от 250 куб. см. – 11 к. с. Обаче в конструкцията са направени редица изменения и усъвършенствания. Така фарът е нов, резервоарът е изменен, обвивката в задната част е нова, поставени са нови седалки. Характерно за този модел е новото задно окачване, което ясно се вижда на снимките. Разход на гориво 3,3 л. на 100 км.
Интересно е да се отбележи, че още през същата 1958 г., българските велосипеди „Балкан“ (които се правят серийно от 1957 г. по техническа документация на велосипедния завод в украинския град Харков, тогава част от СССР) и 250-кубиковите мотоциклети са представени на Световното изложение в Брюксел.
На 9 март 1958 г. авто-мото клубът на ДОСО в Ловеч провежда мото-крос за купата на околийския комитет на Отечествения фронт. Преди започване на състезанията група състезатели с 10 български мотоциклета „Балкан“ прави обиколка на главните улици на града и по маршрута на кроса. Победител в тази дебютна за марката спортна изява в клас 250 куб.см е Миладин Миладинов, който, разбира се, стартира с мотоциклет „Балкан“. С това е положено началото на дългогодишната и успешна състезателна кариера на „Балкан“ 250, като следващите успехи за ловешката фабрика са отбелязани още в края на същата 1958 г.
Първата нулева серия „Балкан“ 250 С е направена през април 1959 г., а няколко месеца по-късно започва и серийното производство на новия модел. През 1963 г. започва производството на третата и последна серия „Балкан“ 250, чиято кариера приключва окончателно в началото на 1971 г.
