Красив като състезателна кола Porsche от 1960 г., но още по-бърз: германският производител на автомобили Rudolph създаде Spyder през 1998 г. – и произведе 20 екземпляра.
Собственикът му е фармацевт. Лотар Нюелс (62) умело обикаля със своя Rudolph Spyder през долината на Рейн близо до Бон. Г-н Нюелс, с какво лекарство може да се сравни ефектът от тази кола? „Хм.“ Той се замисля, а после поклаща глава. „Всички те не се предлагат без рецепта.“
Има неща, които само спортен автомобил може да предложи. Като тези. Нисък, лек, отворен, със стегнато окачване и директно управление. Голяма мощност дори не е необходима. С петклапановия турбо двигател от първото Audi A4 (B5), Rudolph Spyder разполага с поне 150 к.с. Лотар Нюелс пък има към 200 к.с. благодарение на настройката от Алфонс Хоенестер. При 810 килограма.
Защо почти никой не познава този автомобил? Може би защото неговият създател и конструктор Ралф Рудолф (днес на 58) не вдигна много шум около своя бурен роудстър. След като завършва образуванието си като инженер по електроника, той започва да учи машинно инженерство, а от 1984 г. нататък произвежда калници от стъклофазер-карбон за ретро автомобили. Той също така произвежда автомобили от фибростъкло, базирани на „костенурката” във външния вид на Karmann Ghia. Изчислява, че е продал 30 цели коли и около 160 комплекта. „В един момент се уморих от технологията на „костенурката”и двигателите с 50 к.с. И си помислих, че няма реплика на състезателната кола Porsche RS-60.“ Така той разработва един Spyder. С каросерия от стъклофазер-карбон, разбира се.
Spyder в малка серия
Той работи около две години, особено над създаването на формите. Колата е готова за серийно производство през 1998 г. TÜV Süd изготвя примерен доклад – с тестовите шофирания на Нордшлайфе: „2500 километра при състезателни условия. Инспекторът уточни времената за обиколка, след което беше използвана флуоресцентна боя, за да провери дали има пукнатини.“ По време на теста за шум, инспектор от TÜV блъснал колата в канавката, казва Рудолф. — Тогава очите ми се насълзиха.
TÜV плаща, Spyder излеза на пазара – шест сантиметра по-нисък и осем сантиметра по-къс от нашата фото кола. „Появи се един клиент, висок и тежък, който беше тъжен, че не влиза в него. Затова проектирах Spyder S“, с 2,40 вместо 2,32 метра междуосие и Targa покрив за допълнителен монтаж.
Късмет за Лотар Нюелс. Защото е висок два метра. Главата му стърчи само малко над рамката на прозореца, защото шофьорската седалка е монтирана директно към пода, без конзола и не може да се мести. Това, което той харесва в Spyder, е, че е „превозно средство, което не демонстрира показност. Не бие на очи. И не е всестранен талант с електрически заден капак и теглич за ремарке.“ Ако Targa покривът не е включен, горната част не може да бъде затворена.
Рудолф произвежда 20 Spyder-а, след което спира – не поради фалит, който е типичният край на подобни истории за стартиране на спортни автомобили, а заради правилата за регистрация. След стандарта за вредни емисии Euro 5 стана по-сложно да се произвеждат автомобили, които могат да бъдат регистрирани. „Днес трябва да поемете всички контролни устройства на автомобила донор с двигателя, чак до прозорците, защото всичко това е свързано в мрежа“, казва Рудолф. „Това доведе до това, че почти всички производители на комплекти автомобили хвърлят кърпата.“ Край на историята?
Може би не: Рудолф все още разполага с формите, за да направи каросерията на Spyder, приспособленията за заваряване на рамките, „всичко, което върви с него“. Ако някой си купи всичко това, може отново да има нови Spyder-и. „Ако една стартираща компания дойде с електрическо задвижване и се нуждае от автомобил, отново всичко ще стане интересно.“ Защото: няма двигател с вътрешно горене, няма стандарт за емисии. Пет електрически Spyder вече са произведени. Но когато отново вдигаме задния капак и виждаме четирицилиндровия агрегат на Audi, Ралф Рудолф се усмихва: „Хубаво време беше”.
