Понякога само пълзим с пешеходна скорост, с пулс, който се покачва поне толкова бързо, колкото пада зарядът на батерията, усещаме миризмата на медните намотки и сме в постоянната готовност да слезем и да бутаме, Topolino пълзи към върха и се нуждае от цяла вечност. След снощните солени и сладки грехове имаме достатъчно време да помислим за всичките си прегрешения от отминалата вечер – малката „мишка” се мъчи толкова усърдно и бавно нагоре по планината – и най-късно, когато десетият колоездач ви изпревари, ще се запитате, дали това се дължи на твърде малкото конски сили или твърде многото изядена пица. Или може би сладолед пистачио. Но точно така е при Dolce Vita. Всеки, който му се наслаждава прекомерно, има гузна съвест на следващата сутрин. Добре че Topolino успя в един момент. Може би все още има свободно място в изповедалнята. И няма да му е необходимо електричество за обратния път. Тъй като надолу, това се отнася както за самолетите, така и за електрическите коли в планината, те винаги се приземяват.
Извод
Разбира се, Topolino не е автомобил, който трябва да бъде приеман на сериозно и не може да замени истинския такъв. Но той може да го допълни перфектно. Особено когато шофира в Италия в топла лятна нощ и среща само усмивки. Рядко съм се чувствал толкова голям в малка кола, както тази вечер. Само да не беше събуждането.
навсякъде
