Това „тръгни-спри” може да е изнервящо, но почти не изтощава батерията и дори след италианската тройна битка с аперитив в един бар, чена в друг и долче в трети, пак имаме солидните 40 км на дисплея. И ако има опасност батерията ви да се изтощи, не е нужно да търсите дълго една от малкото станции за зареждане, които са инсталирали хората в Торино. Спираловиден кабел с щепсел шуко излиза от пътническата врата и може да бъде свързан навсякъде. И тогава след пицата си поръчвате и паста – поне за пътника, може би и Calice от Rosso della Casa и накрая кафе – това трябва да е достатъчно за пътя до вкъщи или хотела. И по някакъв начин ще се опитаме да убедим нощния портиер, че трябва да пусне автомобила вътре във фоайето, за да го заредим и да е с пълна батерия за неделното пътуване. Във всеки случай плъзгащата се врата не е проблем, а дружелюбният характер на мъничето умилостивява и най-коравото сърце.
Тази неделна разходка, която е почти задължителна в Торино, столицата на областта Пиемонт, отвежда Topolino, подобно на толкова много жители на Торино, до Суперга, великолепната поклонническа църква на хълма в града, където Савойската династия дълго време погребва своите починали членове. Това обаче е само добра идея на теория. На практика пътуването има своите коварни моменти. Първо, маршрутът по бреговете на река По е по-дълъг от очакваното и в сравнително свободното движение сутрин пробегът намалява много бързо. И второ, от Саси изкачването е толкова стръмно, че малкото „мишле” трябва да положи много усилия. Ненапразно дългата 4,8 километра Страда Комунале ди Суперга със среден наклон от 9,3, а понякога дори 14 градуса е популярно планинско изпитание на колоездачната обиколка на Италия.
от ламарината, пардон – пластмасата
Продължете на следващата страница
