ЗАЗ-2301 „Снага“ е разработен в началото на 90-те години, паралелно с подготовката за производство на лекотоварния ГАЗ „Газель“. И двете разработки са насочени предимно към решаване на проблема с доставката на малки пратки при минимални експлоатационни разходи в ограничените пространства на големите градове. За разлика от руския камион, украинският е с по-нисък полезен товар от 1000 кг, но е и по-компактен. Той е с дължина 5 метра, ширина 1870 мм, височина 1900 мм и междуосие 2920 мм.
Прототипът, наречен „Снага“ (което на украински означава „сила“), е проектиран с поглед към основния еталон в този клас – Ford Transit. Но докато приликите с германския първообраз са ясно доловими във външното оформление, механичната част крие голяма изненада. ЗАЗ-2301 „Снага“ е създаден в тясно сътрудничество със словашкия автомобилен завод TAZ в Търнава и затова основните компоненти и възлите са взети от сходната като предназначение универсална Škoda 1203 (чието производство още в началото на 80-те години е изцяло преместено в Словакия).
„Снага“ е оборудван с 4-цилиндров 1,4-литров бензинов двигател с мощност 57 к.с., комбиниран с 5-степенна ръчна скоростна кутия, но при евентуално серийно производство е било планирано използването на двигатели „Москвич“ (Узам-412 от Уфимския автомобилен двигателен завод, с обем от 1,5 до 1,7 литра и мощност съответно 73,5 и 85 к.с.). Двигателят е разположен отпред, докато задвижването е към задните колела. Предното окачване е пружинно, а задното – торсионно. Спирачките са дискови на четирите колела. Товарната платформа, покрита с брезент, която е с размери 2640 x 1740 x 400 мм, е заимствана от Škoda. Простият интериор на двуместната кабина отговаря на тогавашните стандарти на вътрешния пазар и се вписва напълно към утилитарната класификация на автомобила, който не е предназначен за дълги пътувания.
Приносът на словашкия и украинския екип в процеса на разработката е трудно да бъде обособен, но се смята, че първият разработва шасито и товарната платформа, докато вторият проектира кабината. Според непотвърдени сведения обаче словашкият дизайнер И. Мичик има основен принос за външния дизайн и оформлението на интериора.
През 1995 г. „Снага“ преминава серия от тестове, които потвърждават здравината на добре проектираното шаси и надеждното окачване. След изпитанията автомобилът е показван на различни изложби, като междувременно е планирано производството на богата гама лекотоварни машини, базирани на „Снага“ – камион с двойна кабина, самосвал, версия с ремарке и дори кемпер. Включен е и вариант на 8-местен бус, наречен „Галич“, в няколко версии, в т.ч. и линейка.
Финансовата криза от 90-те години, както и напливът от употребявани западни автомобили обаче правят проекта нерентабилен и работата по него е преустановена.
Един от трите направени прототипа на „Снага“ все още е запазен и може да се види в Музея на транспорта в Братислава.
