Представеният през 1995 г. изцяло нов, модерен и атрактивен модел Mégane до голяма степен е базиран на своя предшественик Renault 19, но за разлика от него се предлага с голямо разнообразие от каросерии с три и пет врати: хечбек, седан, купе, кабриолет и комби, а не след дълго и във вид на миниван.
Разработката му започва в началото на 1990 г. под кодовото название X64. Основните стилистични насоки, върху които се фокусира дизайнерският екип, са четири: версия с шест светлини, напомняща на Laguna, каросерия с подчертано клиновидна линия, вариант с елипсовидно странично остъкляване и модел с подобно остъкляване и заоблена задна част. На тази база през март 1991 г. са направени четири макета в естествена големина, като по препоръка на главния дизайнер Патрик Ле Кемен, за отправна точка на серийния Mégane е избран „елипсовидният“ вариант № 3, проектиран от Мишел Жарден. Първите действащи образци са представени на ръководството през декември 1992 г., като в процеса на разработка са направени общо 432 прототипа, голяма част от които са унищожени по време на изпитанията. През юни 1993 г. Renault купува необходимото производствено оборудване, като първият тестов екземпляр е сглобен през октомври 1994 г., а предпроизводствените бройки са завършени между декември 1994 г. и средата на 1995 г.
Малко известен факт е, че името Mégane, предложено от дизайнера Манфред Гота, на японски означава „очила“. Renault използва подобно асоциативно послание, за да утвърди европейската си идентичност в контекста на нарастващата японска конкуренция. Преобладаващата част от французите обаче предпочитат да асоциират новото търговско название със старогръцката дума „мега“ („голям“). Моделът доразвива новата корпоративна стилистика, въведена от Ле Кемен в Laguna, и най-вече в предната част, оформена като „птичи клюн“ (стилистичен елемент, заимстван от Renault 16).
Безопасността е ключов фактор в конструкцията на Mégane I. Включени са ограничители на натоварването на предните колани, въздушна възглавница за водача (а от 1996 г. – и за пътника) и впечатляваща със своето ниво на обезопасяване конструкция на пътническото пространство – спецификация, предхождаща всички конкурентни модели през 1995 г., включително VW Golf 3, Opel Astra F, Ford Escort и др. В него е внедрена и първата „Система за обезопасяване и защита“ (SRP) на Renault, която оптимизира сигурността на пътниците чрез координирано взаимодействие на седалката, предпазния колан, обтегача, ограничителя на натоварването и въздушната възглавница. В тестовете за безопасност Euro NCAP през 1998 г. Mégane I получава най-добрата в своя клас четиризвездна оценка.
Представянето на изцяло новия Mégane в България, става на 1 февруари 1996 г. на официална церемония, на която са поканени много официални гости и представители на медиите. Четири месеца по-късно моделът дебютира и на Автомобилния салон в София, където може да се види и неговата атрактивна (боядисана в ярко жълто) версия купе, като своеобразен център на експозицията. На Пловдивския панаир през септември същата година ProMobile представя за първи път у нас и най-младите членове на фамилията Mégane – минивана Scenic и седана Classic. Това е период, в който първото представителство на френската марката в България след демократичните промени, за кратко време се нарежда в първата тройка по продажби на леки автомобили у нас. Голям принос за този успех без съмнение има и Mégane.
