И когато идва лятото, А4 с много богатото си оборудване се оказва един доста приятен спътник. Автоматичната климатична инсталация бързо осигурява приятна температура, седалките ни глезят с перфектната си форма, интериорът заслужава много похвали. Навигационната система в реално време работи бързо и надеждно, а асистентът за дългите светлини превключва толкова внимателно, че повече не бихме искали да се лишаваме от него. И когато асистентите работят толкова безупречно, никой не си и помисля да отрича смисъла от тяхното съществуване. Това важи и за толкова често осмивания асистент за паркиране, който успява да позиционира А4 бързо и без щети дори и в най-тесни паркоместа. Което днес все още не е нещо напълно естествено.
Освен това от Audi са добавили няколко приятни допълнения към системата за управление, например виртуалния кокпит. Всичко функционира прекрасно и след кратко свикване се вписва напълно в познатата система MMI на Audi с централен контролер. Или все пак ще допълним: почти всичко. Защото именно един от най-важните елементи се съпротивлява: селекторът на трансмисията се движи без осезаема обратна връзка и се налага да поглеждате дали сте включили D или P. Иначе Avant навърташе километрите толкова незабележимо и спокойно, че водачите отново изпаднаха в многозначителна лаконичност. „Почти перфектен“, резюмира колегата Гунар Хайш.
Много похвали заслужи и жизненият 2-литров 4-цилиндров двигател със спокоен ход, благодарение на 190-те конски сили придвижването до нашите колеги в Берлин се превръщаше в кратка разходка. 2.0 TFSI с лекота ускорява автомобила до 220 и повече км/ч. Това е един бензинов двигател, който поне по отношение на темперамента не бива да се страхува от дизелите. И освен това не е лаком. При продължителния тест (с голям дял шофиране по магистрали) средният му разход бе 8,6 литра, а при нашите тестове на разхода на гориво – дори и 1 литър по-малко. И ако все пак трябва да се оплачем от нещо, то това е S tronic. Скоростната кутия с два съединителя ни изнервяше с придърпване при потегляне и лошо дозиране при ниска скорост – автоматичните трансмисии с хидротрансформатор на BMW и Mercedes са категорично по-комфортни. При дълги пътувания обаче няма да усетите тези недостатъци, там Audi се представя впечатляващо добре.
Да не забравяме и регулируемото окачване. С над 95 процента от задачите то се справя с най-висока увереност и осигурява приятен комфорт. Амортисьорите не обичат единствено лошите и неподдържани настилки. И тогава не само нашият експерт по гуми и шофиране с пълна газ Дирк Мьолер смята, че настройките им са прекалено стегнати. Освен това Мартин Путц не остана доволен от някои твърди пластмаси по седалките, по лайстните на праговете или по гърбовете на подглавниците – тоест точно там, където често попадат погледът и ръцете ви. И когато открива евтината дървена плоскост като под на багажника, той резюмира: „По отношение на качеството все още има какво да се желае от Audi.“
Продължете на следващата страница
