Съществуват мъдрости (и автомобилни), които не се потвърждават по време на продължителните ни тестове. Например тази: нещо, което е обикновено, не се разваля често. Принципно е така, но повредите в трансмисията не могат да бъдат спасени от обикновеното оборудване и евтината цена. Именно това се случи с Dacia Duster, който през 2013 г. завърши 100 000-километровия стрестест с непрестижната оценка 3.
В началото на 2018 г. картите бяха разбъркани наново. Второто поколение на Duster се появи на пазара, а няколко месеца по-късно от Dacia ни предоставиха един екземпляр за нашия маратон. Който не рискува, няма как да спечели – този път смелият „румънец“ се появи като бензинов, а не като дизелов вариант. И вместо две задвижващи оси имаше само една. Колегата Йорг Малцан трябваше да обяснява, когато тригодишният му син възкликна при вида на Duster: „Охо, всъдеход!“ Мил комплимент от малкия, който вероятно е бил впечатлен от рустикалната външност.
През последните три години обаче 2WD Duster-ът заобикаляше трудния офроуд. А докато притежаващият 4х4 негов предшественик се снимаше на датски плажове, алпийски снежни терени и чакълени кариери, този път снимките бяха предимно на зелени поляни и леко кални горски пътища. Всъщност на никого не липсваше двойното задвижване. Затова пък по-голямата мощност – да: „Недобре ускоряващ мотор“, мрънкаха някои. „Това наистина ли са 115 к.с.?“, учудваха се други. Това обаче не бе всичко. 4-цилиндровият мотор получи критики и за нехармоничната реакция на педала на газта, за лошото поведение при стартиране със загрял двигател и за виещия агрегат.
Продължете на следващата страница
