След края на Втората световна война национализираната френска компания Renault, както и Alfa Romeo, която още от 30-те години е собственост на италианската държава, са инструктирани от новите директори да започнат да правят автомобили за народа. При Renault това работи повече от отлично, но Alfa Romeo е принудена да се бори с италианския гигант Fiat, чиято здрава хватка на местния пазар не дава големи шансове на останалите производители. През първите следвоенни години Alfa Romeo продължава още известно време да предлага страхотни спортни модели като 6C 2500, но след пускането в експлоатация на първата поточна линия през 1950 г. нещата се променят завинаги.
С дебюта на стандартния седан Alfa Romeo 1900 (който е и първият четирицилиндров модел на фирмата след пауза от четвърт век), а малко по-късно и на компактната Giulietta, заложените по план количества нарастват значително, но все още са недостатъчни за постигането на набелязаните параметри. За да реши проблема обаче, фирменото ръководство решава, че вместо да инвестира в разработването на напълно нов модел, е по-добре да се обърне за помощ към съседна Франция. Така Alfa Romeo получава възможността да произвежда по лиценз новия Dauphine, представен през 1956 г., докато Renault започва да продава италианската марка чрез своята дилърска мрежа във Франция.
За да осигури необходимото пространство, Alfa изгражда втора поточна линия до тази, на която се прави популярната Giuletta във фирмената фабрика в Портело, а при откриването на обекта през 1959 г., лентата е прерязана от самия директор на Renault Пиер Драйфус. Според подписания договор обаче, италианският Dauphine не може да се продава в чужбина, като дори и доставките на части остават изключителен монопол на Renault.
Разликите между Alfa Romeo Dauphine и френския оригинал са незначителни и общо взето се изчерпват до емблемата, 12-волтовото запалване от Magneti-Marelli, фаровете Carello и малките мигачи на предните калници. Компактният седан е оборудван с 850-кубиков двигател, който в зависимост от модела е с мощност 25 или 29 к.с.
Междувременно Dauphine се радва на забележителна спортна кариера във Франция, като печели в своя клас на Mille Miglia, а също и на рали Монте Карло. Има дори и спортна версия Gordini с пета предавка и модифицирана цилиндрова глава, която добавя десет конски сили. Благодарение на тези подобрения, както и на специалните разпределителен вал и бутала, Gordini достига мощност цели 49 конски сили, а максималната скорост се увеличава до невероятните 145 км/ч. Най-жалкото в случая е, че според договора с Renault, емоционалните и ненаситни по отношение на скоростта италианци никога не получават възможността да променят по подобен начин своята версия на Dauphine. Можем само да си представим какво би направил например Карло Абарт с тази малка скучна кола.
През първата година на производството Alfa прави малко над 20 000 екземпляра Dauphine, но през следващите няколко години е регистриран осезаем спад на продажбите, който се дължи най-вече на лошото качество на изработката. Производството на модела в Италия е преустановено през 1966 г., след като там са изработени общо 73 841 екземпляра, но с това все още не приключва сътрудничеството с френската фирма. То продължава с един по-екзотичен проект, с който по косвен начин е свързана и България.
