Въпреки че дизеловите двигатели са по-ефективни и икономични от бензиновите, те никога не са били на почит в Северна Америка. Това в известна степен се променя през 70-те години, когато петролните кризи се превръщат в сериозна заплаха за евтиния бензин. Но дори тогава популярността на дизеловите автомобили е само временно явление. През 1978 година Oldsmobile предлага първия американски лек автомобил с дизелов двигател, който обаче е оказва търговски провал, но освен него са направени и още няколко подобни експеримента, най-интересният от които е свързан с Jeep.
Предисторията на дизеловия Jeep започва през първата половина на 60-те години, когато фирмата предлага опция за оборудване на моделите CJ-5 и CJ-6 с британски 3.2-литров дизелов aгрегат Perkins с мощност 62 к.с. Малко по-късно, когато Jeep вече е собственост на American Motors Corporation (AMC), тази идея е възродена за кратко. Между 1980 и 1982 година в завода на компанията в Охайо се произвеждат ограничени количества дизелови версии, оборудвани с двигател Isuzu, които обаче са предназначени само за износ.
Последният и най-амбициозен опит в тази насока е направен през 1985 година по инициатива на Renault. По същото време АМС поддържа тесни партньорски контакти с френската фирма, и така възниква идеята за внедряване на нейния турбодизелов агрегат J8S в част от американската гама. Изцяло алуминиевият четирицилиндров двигател тежи само 150 килограма и има много висока степен на сгъстяване от 21,5:1. Въпреки принудителното впръскване обаче, генерира мощност от едва 85 конски сили, докато мощността на стандартния 2,5-литров бензинов двигател на Jeep е 117 конски сили (затова няма нищо случайно във факта, че в рекламите на този модел не се споменават нито мощността, нито разходът на гориво). Освен това, за разлика от американските си, аналози, дизеловият двигател на Renault е с горен разпределителен вал и ангренажен ремък. Това (поне на теория) го прави по-плавен и тих, но също така означава и по-честа поддръжка, тъй като ремъкът се нуждае от смяна на всеки 80 000 километра.
В крайна сметка, J8S става печално известен с честите повреди на гарнитурата и болтовете на главата. Забележително в случая е, че освен захранването чрез механична горивна помпа, без електронно управление, двигателят е оборудван и с интеркулер, което го отличава от повечето турбодизели, предлагани тогава на американския пазар. В интерес на истината, по онова време J8S е доста популярен по целия свят, като намира приложение и в немалка част от масовите леки автомобили на Renault, както и в спортните купета Fuego, а също и при вановете Espace, Trafic и Master.
Първите серийни модели на Jeep, оборудвани с дизелов двигател, са Cherokee и Wagoneer, представени през 1985 година. Година по-късно дебютира и дизеловият пикап Comanche. Дизеловият мотор обаче се споменава само мимоходом в текстовете на рекламните брошури и никога не е показван на снимка. В първоначалната си версия дизеловите изпълнения на Jeep се предлагат с тристепенна автоматична или петстепенна ръчна скоростна кутия, но не след дълго остават само тези с ръчна.
Краткотрайното пазарно присъствие на дизеловия Jeep се дължи на няколко фактора. Основният от тях е свързан с цените на бензина, които към края на 80-те години се стабилизират, и интересът към горивната ефективност, предлагана от дизеловите модели, спада драстично.
