Резултатът е един не само емоционален, но и функциониращ автомобил. Целта не е била концептуална студия, а Coupé, отговарящо на всички норми и изисквания. Проектът на Zagato е трябвало първоначално да се докаже в аеродинамичния канал, после при движение с максимална скорост върху тестовата отсечка. Справило се е с двете блестящо, като дизайнерът на ВMW Нико Хюет се е наслаждавал на гледката: „Когато се движи, формите му стават още по-жизнени.“ Това също не е случайност. Дължи се на онзи раздвижен червен цвят, наричан от Zagato „Rosso Vivace“. Означава нещо като жизнено червено. По колата има много хром, понякога светъл, понякога преливащ от черно в червени светлосенки. Ефектът е впечатляващ, но доста скъп и сложен за постигане: първо върху ламарината е нанесен черен слой, после още един от сребрист металик, следван от шест много тънки слоя червено. Цветът е разработен от Марела Риволта, арт-директор и съпруга на собственика на Zagato.
Под ламарината се крият не по-малка страст и умения. Ако алуминиевото табло е ръчна изработка като при Zagato, тогава не се налага да правите компромиси, присъщи за серийното производство. Прецизни извивки и гънки, типичните елементи на BMW, личат по всички повърхности и придават дълбочина нa каросерията.
Z като Zagato – произходът на студията личи по единствената букса. Представянето на модела се състоя на конкурса до езерото Комо
Истинско творение на изкуството е предния капак. Направен, заварен и шлифован от три отделни ламаринени части на Zagato. Норихико Харада, дизайнерът, не спира да говори с вълнение за целия процес: „Беше толкова красиво, че ти идва да заплачеш“, споделя японецът. Тоест има много емоция. Тя личи в детайлите, на които си струва да хвърлиш втори поглед. Така ще различите в класическите джанти с пет лъча перка на самолетен двигател, загатваща за общото минало на двете фирми – както BMW, така и основателят Уго Загато са започнали от самолетостроенето, за да достигнат до производството на автомобили.
Продължете на следващата страница
