Тук обаче трябва да се уточни, че изкуствено фиксираният официален курс лев – долар, който е приблизително 1 : 1, не отговоря на реалната ситуация на валутния пазар. В „Сборника от документи на Българска народна банка“ (Том пети 1948-1990 г., стр. 42) е записано, че през 1964 година курс купува на БНБ е 9,52 лв за 1 долар, при износ на стоки от България 1 долар е равен на 27-28 лв, в туристическия бранш 1 долар се получава за около 17 лв, на западните фондови борси 1 долар е равен на 22 до 28 лева, а цените в „Кореком“ се изчисляват на индивидуална база от 13 до 25 лв за долар. От тази справка може да се добие приблизителна представа колко плаща всеки българин, решил да си купи автомобил с валута от „Кореком“.
През същата 1964 година е създадено и ДТП (държавно търговско предприятие) „Мототехника“ (преименувано през 1971 г. на ДСО „Мототехника и автосервизи“), което през следващия четвърт век остава единственият роден монополист в търговията с нови автомобили за частни лица. Асортиментът се състои основно от „Москвич“ и „Жигули“, както и сравнително ограничени количества ЗАЗ, Trabant, Wartburg, Polski-Fiat и Škoda, което в общи линии оформя лицето на българския автомобилен пазар до края на социалистическата епоха (ако не се броят някои инцидентни изключения, като Zastava през 1983 г. или Dacia и 500 броя от произведеното в Иран Renault 5 през 1987 г.). Едно от малките, но значими отклонения от тази тенденция е краткотрайното завръщане на западните марки на българския пазар в края на 60-те години в лицето на сглобяваните у нас модели на Renault и Fiat. През този период техните цени са съответно:
„Булгаррено 8“ – 6100 лв. (63 средни месечни заплати)
„Булгаррено 10“ – 6800 лв. (70 средни месечни заплати)
„Булгаралпин“ – 8200 лв. (85 средни месечни заплати)
Fiat 850 – 4500 лв. (42 средни месечни заплати)
Fiat 850 Sport Coupe – 5400 лв. (50 средни месечни заплати)
Fiat 124 – 6200 лв. (57 средни месечни заплати)
Fiat 124 комби – 6500 лв. (60 средни месечни заплати)
Много интересна е ситуацията с цените на „Москвич“, който от края на 60-те години се утвърждава като най-масовия автомобил на българския пазар. През 1968 г. заводската цена на АЗЛК на готов “Москвич” 408 е 1274 лв., заводската цена на комплект за сглобяване на АЗЛК, доставен на ЗЛА „Балкан“ обаче е 1339 лв, въпреки, че би трябвало да е обратното. Заводската цена на ЗЛА „Балкан“ на сглобен автомобил плюс мита и други начисления възлиза на 2150 лв, а крайната цена на “Москвич” 408 в търговската мрежа на ДТП “Мототехника” през 1968 г. е 3900 лв. (34 средни месечни заплати).
В периода от 1971 до 1980 г. е регистриран рязък възход, като от 37 700 леки автомобила, продадени през 1971 г. (почти двойно повече от предишната година), продажбите достигат до рекордния брой от 88 210 през 1980 г. Най-евтиният автомобил през същата година е „Запорожец“ ЗА3-968А с цена от 3900 лв. (21 средни месечни заплати), а най-скъпият е „Волга“ ГАЗ-24, който се продава за 9200 лв. (50 средни месечни заплати), следван от Polski-Fiat 125Р – 8700 лв. (47 средни месечни заплати).
От 1981 до 1989 се наблюдава прогресивен спад, като през 1988 г. са продадени 37 450 леки автомобила на индивидуални клиенти (приблизително колкото през 1971 г.). През същата година на нашия пазар дебютира и новият, сглобяван в Ловеч „Москвич“ 21412 с цена 12 250 лв. (48 средни месечни заплати), тоест точно два пъти по-висока от предходния модел „Москвич“ и по-висока от тази на „Лада“ Самара (10 850 лв или 43 средни месечни заплати). По това време един употребяван и амортизиран западен автомобил може да се купи на Солни пазар в София за около 20-30 000 лева.
Продължете на следващата страница
