По-известният период от популяризирането и утвърждаването на източногерманското автомобилостроене в България започва след 1956 г. с отварянето на родния пазар и прогресивното нарастване на вноса. През септември същата година броят и разнообразието от автомобили на Пловдивския панаир за първи път след войната отново създава усещането за истински автосалон, на който по традиция присъстват и почти всички източноевропейски производители. Именно там за първи път у нас са изложени изцяло новите леки автомобили на ГДР, в това число и Wartburg 311.
При откриването на Централния универсален магазин (ЦУМ) в София на 15 април 1957 г., част от неговия приземен етаж е обособена като автосалон. Там е инсталиран и специален въртящ се подиум, на който в рамките на същата година се поставят различни автомобили, включително и новият модел на Wartburg 311 с цена 33 000 лева, което значи, че той може да се купи срещу 48 месечни заплати.

През 1960 г. у нас са продадени около 3000 леки автомобила на индивидуални клиенти, като едва 150 от тях са Wartburg 311, което е показателен пример за позиционирането на източногерманската марка на българския пазар.
Макар че за времето си Wartburg 311 има претенцията за един модерен автомобил, основната му концепция е изцяло подвластна на предвоенните тенденции. Това в основна степен важи за архаичния двутактов двигател, както и за използването на отделно шаси (със силно изразена предвоенна архитектура) в период, в който голяма част от европейските производители все по-масово въвеждат самоносещите каросерии.

Въпреки че Wartburg 311 изглежда сравнително стар в контекста на световните тенденции, той се радва на изненадващо добри продажби през всички години от производството си. Интересът към него е голям не само в рамките на Източния блок, но и на много други места по света. Достатъчно показателен пример за това е, че между 1961 и 1964 година са направени 737 311 екземпляра с десен волан, а от 1962 до 1964 година той се произвежда по лиценз и в Аржентина.

В България обаче този автомобил остава сравнително недостъпен не толкова заради високата си цена, колкото за заради твърде ограничения внос. Затова и добре реставрираните екземпляри на Wartburg 311, които понастоящем се намират у нас, са сравнително редки и винаги предизвикват голям интерес на всички събития, организирани от ретро клубовете в страната.

Един от най-старите образци на модела, запазени в България, е произведеният през 1961 година Wartburg 311 Deluxe от колекцията на Владимир Симеонов от Димитровград, който е негов четвърти собственик. Първият е лекар, който го използва само две години и след това го продава на човек в Димитровград, който по същото време работи в Комбината за полиестерна коприна. Не след дълго той го продава на автомонтьор в града, а по-късно негов собственик става Симеонов.
Интересна особеност на това изпълнение е, че охлаждането е термосифонно, без водна помпа. Бензиновият двигател е с по-висок работен обем от 970 куб.см, максималната мощност е 37 конски сили, а максималната скорост достига 140 км/ч.
Извод
С изключение на своя сравнително актуален дизайн, Wartburg 311 е изцяло базиран на довоенните технологии. Автомобилите с двутактови двигатели отиват в историята още през 60-те години, но в Източна Германия тяхното производство продължава чак до края на 80-те.



















