Като цяло Green Mille започва скромно, но все пак е по следите на своята голяма „посестрима“… Хубаво – за четирите дни не изминахме 1000 мили. За Polestar 1 с хибридно задвижване нямаше да е проблем, но поради лиса на инфраструктура за зареждане електромобилите нямаше да успеят да завършат. И така в петък започваме с шесткилометрово тържествено шествие из Бреша, в чийто край е първото изпитание с оценка. Целта е равномерно изминаване на определена отсечка за определено време. За моя водач Максимилиан Мисони (в реалния живот шеф-дизайнер на Polestar и „баща“ на модела 1) това е непозната територия. Въпреки това се представя наистина добре – влизаме в топ 10. Но: има какво още да се желае – целта ни е топ 5. В събота сутринта продължаваме – общо 180 километра от Бреша до Милано. С прекъсване за специални етапи бавно се придвижваме напред.
Интересът на италианците е изненадващ. При „истинското“ състезание край пътя са застанали хиляди – тук все пак са само стотици. Те искат да научат каква марка е Polestar (дъщерна на Volvo), как се усещат 600 к.с. и 1000 нютонметра (адска мощност, казвам го с чиста съвест), колко дълго издържа батерията (около 150 километра) и дали моделът 1 вече може да се купи (производството току-що стартира, но цената на автомобила е 300 000 лв.). 300 000 лв.? Жалко, наистина. В неделя наближаваме финала близо до Милано. А който вече е участвал в състезанието Mille, е наясно, че усещането е подобно. Смазан от умора, превърнал се в едно с автомобила, здраво сплотен екип. И действително успяхме да финишираме на второ място. Веднага тръгна и виц по темата: „Тази година втори с Polestar 1, а следващата първи с Polestar 2.“ Да пишеш история и такива неща.
