Парадоксите в индустриалното развитие на следвоенна Германия са многобройни и нямат аналог в историята на останалите европейски страни. Мъчителният процес на разделяне на държавата и обособяване на две различни системи на управление преминава през серия от странни метамофози, които в пълна степен рефлектират и върху германското автомобилостроене. Малко известен факт е например, че преди да започне производството на Trabant, източногерманския завод на Horch в Цвикау прави опит за възстановяване на елитната марка Horch, а национализираната от народната власт каросерийна фабрика Gläser в Дрезден произвежда спортни каросерии за Porsche, предназначени за американския пазар!
Дълго време след края на войната много автомобили Mercedes-Benz продължават да се използват като служебни превозни средства от източните власти, като до началото на 60-те години фабриката за автомобилни компоненти в Майсен (недалеч от Дрезден) продължава да произвежда различни резервни части за Mercedes-Benz 170V. Ето защо не би трябвало да се изненадваме, ако някой ден неочаквано се натъкнем и на източногермански аналог Mercedes-Benz. Всъщност, колкото и невероятно да звучи, такъв автомобил наистина съществува и се произвежда в средата на миналия век под името Mercedes-Wartburg.
Историята на тази екзотична марка започва в Гьорлиц – най-източния град на ГДР, разположен на река Нейсе (Ниса), където се събират границите на Германия, Полша и Чехия. По същото време там има голямо количество довоенни леки автомобили, включително Mercedes-Benz 170V, част от които са с много износени от времето каросерии, но със сравнително добре запазена ходова част. Тогава от страна на кметството е взето решение за нуждите на градската таксиметрова служба да бъде направена серия от обновени автомобили, базирани на 170V с каросерия от актуалния по същото време Wartburg 311. Поръчката е възложена на местната фирма Schwarze, която още от предвоенните години поддържа оторизиран сервиз на Mercedes-Benz в града. През 1956 г. тя получава готови купета от Айзенах, към които пришива изцяло нова предна част, удължена с 25 см, така че да може да покрие по-дългото междуосие на 170V. Оригиналната радиаторна решетка е запазена (макар и леко скъсена в долната си част) и при поглед отпред автомобилът прилича на Mercedes-Benz, докато отзад е напълно идентичен с Wartburg. При поглед отстрани обаче отчетливо изпъква удължената предница, както и по-големите 16-инчови колела. Обемът на багажника е намален, защото там е преместен по-големият 46-литров резервоар от 170V, който по принцип стои зад двигателя. Известно неудобство се усеща и в пътническото пространство, тъй като равната повърхност на пода е компрометирана от трансмисионния тунел.
Въпреки че двигателят е по-мощен, максималната скорост не надвишава 100 км/ч, но бързината в конкретния случай не е от първостепенно значение. Основната цел е да се вдъхне нов живот на довоенните мерцедеси, така че да могат да бъдат използвани максимално дълго време.
От 1956 до 1960 г. са направени общо 15 автомобила Mercedes-Wartburg, оборудвани с 1767-кубиков двигател със стоящи клапани и мощност 52 к. с., като сред тях има и уникална кабрио версия с две врати. Една от запазените до днес коли, изработени в Гьорлиц през 1956 г., все още продължава да изминава хиляди километри годишно. Първоначално е била боядисана в черно с тънка шахматна ивица отстрани (като повечето таксиметрови коли от онова време) и е използвана като такси в продължение на 14 години, преди да бъде купена и реставрирана от частен колекционер. Интересното при този автомобил е, че той е базиран на военната версия, предназначена за Вермахта с подсилен заден мост и оригинални гуми 5.50 x 16 отпред и 6.00 x 16 отзад, характерни за по-големия трилитров Mercedes-Benz.
