В силуета на класическия 911 Carrera, Ruf е създал произведение на изкуството от карбон, кожа и модерна техника за окачването. Тест на един пътешественик във времето.
„Увеличете скоростта на 84, забавлявайте се!“ Брифингът на пресаташето на Ruf, Марк Пфайфър, едва ли можеше да бъде по-кратък. Където другаде ви посрещат с предупреждения и недоверие, тук срещате абсолютна увереност. И това въпреки факта, че обектът на желание е със седемцифрена цена.
Добре, какво се случва тук? Какво ще карам? Подобрен G-модел, 964 или 993 със стари брони? Нищо от гореизброеното. Това е Ruf. Може да изглежда като старо 911, да мирише на такова, петте уреда са на правилното място – но освен това, няма абсолютно нищо от Цуфенхаузен в него – всичко е от Пфафенхаузен. Запазен е само силуетът е, като свидетел на миналото. Включвам запалването отляво, усмихнатият пиар наднича през прозореца за последен път, леко почукване по покрива – и приятно пътуване!
Веднага след завъртането на ключа, четирилитровият боксерен двигател се събужда с рев. Предстои ми да се впусна в пътешествие назад във времето, в зависимост от модела, тридесет, почти четиридесет години. Оттогава получих привилегията да се запозная с тези автомобили. Тогава това беше перфектен свят – без дори да го осъзнаваме: никакви екрани, никакви мигащи развлекателни системи. Точно както тогава, тънък волан – прекарах над десет минути в обсъждане на чувствителната му обратна връзка с Алоис Руф. Без никакви филтри, директно свързан с предната ос. Двигателят? Стихотворение. Високооборотен атмосферен двигател, който разкрива истинския си характер едва над 7000 оборота в минута.
Ясният шум от всмукателния колектор през задните прозорци, които са наклонени към C-колоната, механиката – всичко това създава атмосферата на машинно отделени. Включвам първа предавка – ръчната скоростна кутия изисква както сила, така и решителна прецизност. Автомобилът тежи едва 1,2 тона – в епоха, в която съвременните суперколи се борят (или трябва да се борят) с твърде много системи за подпомагане на водача и комфортни функции, този лек автомобил се усеща почти удивително честен. ABS е единствената милост, която Алоис Руф дава на своите шофьори. Останалото: лична преценка, лична отговорност и – най-вече – лични умения.
На открития път характерът на този спортен автомобил се предава веднага на водача. Управлението е толкова директно, че дори най-малкото движение мигновено променя посоката. Усещате всяка една малка неравност, всяко камъче, всяко несъвършенство в асфалта. Някои може да го нарекат неудобно, но седящият зад волана иска точно това: нефилтрираната обратна връзка на машина, която не иска да крие нищо. След 5000 оборота в минута – двигателят, трансмисията и маслото вече са загрети – започва се: празненството на звуците на оборотите, всмукателния колектор и ауспуха.
Над 5000 об/мин Ruf SCR става наистина отровен
Двигателят не крещи, а пее песен. „Хайде, дай ми да пия!“ – това е рефренът! Сякаш празнува всеки ход на буталото като на парти по случай завършване на гимназията. Оборотите му достигат чак до 8400 об/мин. Линеен, постоянно доставящ повече мощност, брутален и невероятно прецизен при междинната газ. Не мигат никакви светлини за контрол на сцеплението, не се включва никаква електроника. Само ръцете ми на елегантния волан и сигурното усещане, че съм сгушен в уютната седалка.
Колкото по-високи са оборотите, толкова по-отровен става двигателят с 510 к.с. Ето как разбиранията ти по отношение на динамиката на шофиране се променят. Но изненадващо, чистата скорост избледнява напълно на заден план. Не става въпрос за числото на скоростомера, нито за еластичността – въпреки че и те са брилянтни. Става дума за момента, в който си на трета предавка при 5500 оборота в минута, кракът ти е плътно на педала на газта, оставяш звука да те поеме и едновременно с това усещаш вибрациите. Колко красиво може да бъде шофирането, когато опростиш нещата.
И така часовете, които успяхме да прекараме с SCR, свършват твърде бързо. Връщаме се към малкото селце Пфафенхаузен по междуградския път. Последните снимки са направени в сумрака, а аз седя на паркинга пред Ruf, изпитващ блаженство. Събирам мислите си, обработвам преживяното и изпитвам чувство на благодарност. Един ден мечта е към своя край.
Какво преживяхме? Шедьоврите от това производство в региона Унтералгой са несравними по своята честност, пуристичност, аналогова същностт, отражение на своите собственици. Уникални произведения, които излъчват духа на отминала епоха, която конкуренцията, въпреки всичките си маркетингови баналности, отдавна е забравила. SCR въплъщава живата традиция, интерпретирана по модерен начин. Или, както се казва: „Миризмата на обора не се купува!“ Ruf я е запазил – изцяло без пяна за капучино или хипстърски лаптопи.
