Производството на модерните за времето си съветски мотоциклети Иж „Юпитер-5“ и Иж „Юпитер-5К“ (чиито заводски индекси са съответно Иж-6.113 и Иж-6.114) започва през 1985 г. При тяхната разработка конструкторите се стремят до голяма степен да внедрят в новата конструкция всички предложения и идеи от страна на взискателните собственици на четвъртото поколение „Юпитер“. Основните от тях са свързани с електрооборудването, икономичността и приспособимостта на двигателя към променливите условия на движение.
Най-сериозната техническа промяна при новия „Юпитер“ е направена в двигателя. Подбрани са най-подходящите фази на газоразпределение, подобрени са продухването на цилиндъра и динамиката. Повишен е и така нареченият коефициент на приспособимост на двигателя, който характеризира способността му да поддържа постоянни обороти при увеличаване на съпротивлението при движение, или с други думи – по-гъвкава работа. Това е особено важно при движение с кош по черен път или в пресечена местност.
Максималната мощност е редуцирана от 28 на 24 к.с., но за сметка на това мощността при средните и най-често използвани обороти е повишена с 1-2 к.с. Оборотите, в които се постига максималната мощност, също са намалени – до 4800-5600 об/мин, докато при предходния модел те са 5600-6200 об/мин.
Тези наглед незначителни разлики са предпоставка за по-бързо ускоряване дори и при пълно натоварване, както и за стабилно движение при високите предавки, тъй като в случая превключването им става по-рядко. Разходът на гориво също е намален и вече е 5,9 л на 100 км спрямо 6,2 л при предходния модел (без кош) и 7,1 вместо 7,5 при версията с кош.

Помислено е и за повишаване на надеждността на двигателя. Увеличена е износоустойчивостта на буталото, подобрена е херметичността на картера, усъвършенствани са кикстартерът и спирачния механизъм в барабана на съединителя, фланците за закрепване на изпускателните тръби към цилиндъра подобряват геометрията на допиращите се повърхности и улесняват разглобяването на тези детайли при ремонт.
Сред многобройните изменения в конструкцията и технологията при изработката на възлите и детайлите могат да се посочат кормилото с еластично закрепване, двучелюстните предни спирачки и задни амортисьори с допълнителен уплътняващ пръстен. В предната част е монтирана преграда с щампована конзола, която предпазва мотоциклетиста от прах и седалка с релефна повърхност, чиято обвивка се съединява с основата без занитване.
Електрооборудването при „Юпитер-5“ остава почти същото, както и при предходния модел, но схемата и конструкцията на уредите са значително усъвършенствани.
Благодарение на това е подобрено стартирането на двигателя, запалителната система е по-надеждна, акумулаторът се зарежда по-стабилно. Подобрените пусковите качества при неблагоприятни условия (например след дълго каране със запален фар или при слабо зареден акумулатор) са високо оценени от хора, които преди това са имали подобни проблеми с „Юпитер-4“, производство 1984 г. Това е постигнато чрез повишената мощност на искрообразуването и благодарение на бобината с по-голямо сечение. Обезпечена е устойчива искра на свещта от 7,3-8 В в студено състояние и 9,5-9,7 В в горещо.

Към мотоциклета лесно може да се монтира или демонтира товарен или пътнически кош, чието тегло е около 200 кг, както и универсален товарен модул с тегло 480 кг.
Показаният на снимките мотоциклет е от колекцията на Иван Мутафчиев, един от най-старите членове на БАК „Ретро“. Неговият успешен бизнес винаги е бил свързан с автомобилите. Притежава много интересни ретро коли и мотоциклети, които редовно представя в различни ретро събития в страната и чужбина.