На автомобилното изложение в Женева през 2000 г. Sbarro представя своя суперавтомобил GT12 – забележителна концепция, която демонстрира кулминацията в преследването на две основни цели: максимален комфорт за водача и постигане на хомологация за използване по обществените пътища. Създаденият от Франко Сбаро прототип е оборудван с мощен 6-литров двигател V12 на Mercedes-Benz, генериращ мощност от 500 конски сили. Това обаче не е просто рутинна трансплантация на сериен агрегат, тъй като Сбаро внедрява електронна система за управление MoTec8, за да вдигне мощността и въртящия момент, като ги адаптира към строгите стандарти за емисии без да се прави компромис с темперамента на автомобила. GT12 демонстрира изключителни характеристики, като времето за ускорение от 0 до 100 км/ч е само 4,5 секунди, а максималната скорост надхвърля 300 км/ч.
Освен със своя екстремен силует и ефектен дизайн (който е еволюционно продължение на Sbarro GT1), GT12 се отличава с някои забележителни елементи като 18-цолови джанти Antera, задни светлини от Mercedes и подвижен спойлер, който може да се накланя автоматично до 15°, подобрявайки аеродинамичните показатели. Сред специфичните елементи на екстериора са и сгъваемите врати, които се плъзгат напред или назад, улеснявайки максимално достъпа до купето. Използваният двигател от S-класата на Mercedes е избран като по-надежден и подходящ за ежедневна употреба в сравнение с V8 двигателя на GT1. Шестстепенната механична скоростна кутия и придържането към действащите по онова време стандарти за замърсяване, също допринасят за изключителните характеристики на GT12.

Шасито е изградено на базата на патентования от Sbarro дизайн, комбиниращ тръбна рамка, поддържаща задната ос, с монококова каросерия от полиестерен композит. Крайният резултат е структура, която предлага едновременно здравина и гъвкавост. Задното окачване, което е заимствано от стандартния Mercedes, също допринася за добрата управляемост на GT12.
Въпреки своята откровено ориентирана към динамиката конструкция, GT12 има за цел да осигури и много по-комфортно шофиране в сравнение с предшественика си. Освен регулируемата седалка на водача и електрически регулируемите педали е монтиран и климатик. Интериорът, който е тапициран с червена кожа и синя алкантара на арматурното табло, излъчва смесица от спортен дух и изтънченост.

В обобщение, Sbarro GT12 от 2000 г. е нагледно доказателство за визията на Франко Сбаро за изключително мощен модел, одобрен за движение по пътищата, който безпроблемно съчетава комфорт и скорост, демонстрирайки иновативни дизайнерски елементи и авангардни технологии.
Sbarro GT12 е изработен в няколко екземпляра, с което се сбъдва дългогодишната мечта на самобитния швейцарски конструктор за организиране на серийно, макар и твърде ограничено като обем производство на собствен суперавтомобил.



















