ЕMW 340 – или BMW-то на Източна Германия

1004
2025

Продажбите на източногерманския аналог на BMW започват скоро след неговата премиера на търговския панаир в Лайпциг през октомври 1949 г. Той на практика е почти изцяло базиран на предвоенното BMW 326, с което споделя не само двигателя и шасито, но и основната част от каросерията, като единствено предницата е изцяло променена. Максималната мощност на шестцилиндровия двигател с двоен карбуратор и работен обем от 1971 см е увеличена до 55 к.с. Радиаторът е оборудван с щора, която се използва при зимни условия, като ограничава притока на въздух през решетката.

Основната част от задвижването е идентична с тази на довоенния модел, което значи, че има независимо предно окачване, кормилна рейка със зъбно колело и четиристепенна скоростна кутия със синхронизатор на трета и четвърта предавка. Максималната скорост достига 115 км/ч, а разходът на гориво е 12,5 литра на 100 км. Между 1949 и 1951 г. са направени около 8000 екземпляра, след което започва производството на модернизирания EMW 340-2. Той се прави до 1955 г. и се отличава с някои малки подобрения по отношение на механиката и динамичните показатели.

Максималната скорост е повишена с 5 км/ч, а максималната мощност вече е 57 к.с. С идването на новата модификация, гамата е обогатена с няколко разновидности – линейка (340-4), лекотоварен модел (340-3) и комби (340-7), като основната част от надстройките се изработва в специализираната фабрика VEB Karosseriewerk Halle в град Хале. Тяхното междуосие от 2870 мм е идентично с това на седана.

Въпреки че веднага след войната заводът в Айзенах е национализиран, той известно време продължава да използва оригиналната фирмена емблема като символ на своята завидна репутация, изградена още в предвоенните години. Ръководството на BMW в Мюнхен обаче не е много доволно от това развитие на събитията. Не след дълго то започва да получава и писма от собственици на нови коли EMW 340, които търсят техническа помощ, гаранции, резервни части, обслужване и ремонт на автомобили, с чието производство заводът в Мюнхен няма нищо общо. Но по този въпрос не може да се направи много в условията на неспокойна политическа ситуация в следвоенна Германия, където фирмите свързани с бившата военна машина на Третия райх не се радват на особено съчувствие. Не след дълго обаче BMW все пак успява да оспори в съда правото за използване на името от предприятието в Айзенах. През ноември 1950 г. на съдебно заседание в Дюселдорф е взето окончателно решение, според което търговската марка BMW принадлежи на базираната в Мюнхен част от разделената автомобилна компания. В резултат на това през юни 1952 г. източногерманското BMW е преименувано на EMW, като буквата Е означава Eisenach. Синият цвят във фирмената емблема е заменен с червен.

До окончателното приключване на производството през 1955 г. са направени общо 21.249 екземпляра EMW 340, от които 8510 са продадени в чужбина. Най-големият експортен пазар е Финландия, която купува 1838 коли, следвана от СССР, където са експортирани още 1709. Сред останалите по-големи вносители са Дания, Норвегия, Полша, Белгия и Гърция. Основната част от произведените бройки са тип седан (18 819), като само 2430 са оборудвани с останалите разновидности на каросерията – 518 линейки, 943 фургона и 364 комбита. Основната част от екземплярите, предназначени за източногерманския пазар са експлоатирани от държавни предприятия и ведомства, полицията и таксиметровите служби. Много малък брой от тях са предложени за продажба на индивидуални клиенти, и то за тези, които могат да платят 15.350 източногермански марки в брой (колкото по същото време струва една голяма къща).

На снимката е показан единственият добре запазен екземпляр на EMW-340 в България, възстановен от Любен Хаджикостов.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин