Renault 4CV е уникален – странно, но напълно вярно твърдение за автомобил, тиражиран в милиони екземпляри. Неповторимостта му идва от комбинацията на несъвместими на пръв поглед неща – ниска цена и добра изработка, стабилност на пътя, комфорт и нисък разход, атрактивен дизайн и благородническо френско потекло (последното е само шега). Казано накратко, Renault 4CV е точният автомобил, от който се нуждае следвоенна Европа.

В годините на войната Луи Рено е силно раздвоен – да продължи ли по утъпкания път на фирмената философия или да рискува с нещо наистина ново? Той предпочита второто и в условията на строга секретност (все пак е война и Renault работи за германската армия) Луи събира няколко верни сътрудници, сред които е и Фернан Пикар, и им съобщава за своите бъдещи намерения. Проектът на така нареченото „тайно общество“ стартира официално на 20 май 1941 г., а прототип №1 е подложен на първите си тестове в началото на 1941 г. Първоначално неговата непретенциозно-грозновата външност няма много общо с дизайна на окончателния вариант, но концепцията е ясна – компактен автомобил със самоносеща каросерия и разположен отзад 4-цилиндров двигател с въздушно охлаждане – почти като „Народния автомобил“ на германските окупатори, който толкова силно е впечатлил Луи Рено.

В края на 1943 г. е предприета нова серия от изпитания, чийто периметър на действие в името на секретността се ограничава в рамките на имението на Луи Рено. Според слуховете 4CV е конструиран от Фердинанд Порше, но това не е съвсем вярно. Порше участва само в подготовката на модела за серийно производство и то едва след края на войната, когато окончателната концепция вече е напълно изчистена. Истината е, че инженерите на Renault хранят известни симпатии към германския технически гений още от епохата на 30-те години и интерпретират много от германските бестселъри. Такъв например е случаят с особено успешния Opel Kadett, който вдъхновява хората на Луи Рено при разработката на компактния модел Juvaquatre. По подобен начин стои и въпросът с 4CV, който в първоначалния си вид не е нищо повече от откровен френски двойник на Volkswagen, но в крайна сметка си остава уникален сам по себе си.

Довършителните работи по предпроизводствената подготовка на 4CV съвпадат с оттеглянето на германските войски от Франция през лятото на 1944 г. Не след дълго фабриката е национализирана и за директор е назначен Пиер Лефошо, който подкрепя проекта 4CV и усвояването на неговото масово призводство.
За щастие, компанията Renault притежава собствено машиностроително предприятие, в което въпреки следвоенната криза за кратко време са изработени всички нови машини, необходими за производството на Renault 4CV. В резултат на тази уместна, макар и малко рискована инвестиция, до 1956 г. са произведени 1 млн. броя от новия автомобил, който за първите десет години от своята история вече е със статута на жива легенда.




















