Точно преди 90 години, през декември 1933 г. паралелно с органа на Българския автомобилно-шофьорски съюз „Автомобилист“, Софийското шофьорско дружество започва издаването на собствен вестник, наречен „Шофьорски глас“. Главен редактор на месечника е секретарят на дружеството Владимир Йонов, който по същото време е техник в софийската областна автомобилна служба, а в края на 30-те години става секретар на Централната автомобилна комисия при отделението за автомобилни съобщения. „Шофьорски глас“ успява да просъществува до февруари 1935 г., като през март 1937 г. отново е възстановен, но вече се издава от името на обединената шофьорска организация, а главен редактор става Илия Груев.
През целия период на издаването си вестникът е изпълнен с интересни статии, които не само проследяват с подробности автомобилния живот в България, но запознават читателите с всичко най-важно и любопитно от света. Така например още през 1937 г. са публикувани статиите „От първия автомобил до днес“, „Най-големия камион в света“ – произведен в Ливърпул с полезен товар 120 тона, „Конкурс за шофьори в Русия“ – преход от 10 000 километра, който стартира на 30 юли 1936 г. с 10 автомобила
и 5 камиона ГАЗ, всичките управлявани от жени, „Има ли пределна скорост за автомобила“, „Как се режисира едно автомобилно надбягване“, „Автомобилите на миналото“, „Автомобилната индустрия на Япония“ и много други. През следващите години продължава публикуването на интересни и разнообразни статии и репортажи, като „Автомобилизма в Гърция“, „Петролните богатства на Албания“, „Електрически омнибуси AEG“, „Състезание на коли, движени с газ-генератори в Швеция“, „Вилхелм Опел на 70 години“, „Автомобилни шосета под морето“ за един грандиозен тунел, който да свързва японските острови с подводни магистрали, „Новият модел автомобили „Форд“ без метал“, „Автомобилът плува и лети“, „Автомобилът на бъдещето“ – статия за аеродинамичните експерименти с автомобили, провеждани от германския професор Еверлинг, както и много други.
В своя обновен вариант вестникът е издаден в общо 115 броя и излиза до юли 1943 г., като през последните две години от съществуването си остава и единственото родно автомобилно издание с по-широка насоченост (заедно с него се предлага и ограниченото като тираж, тясно специализирано издание от военните години „Известия на съюза за товарен и обществен превоз“). От януари до декември 1942 г. излизат броевете от 102 до 112, а от април до юли 1943 г., последните три броя 113, 114 и 115.
