Самият Таркини също не е за подценяване с оглед на огромния си опит. Италианецът има в актива си 38 старта във Формула 1 между 1987 и 1995, но предимно за по-слаби тимове като Osella, Coloni, AGS, Fondmetal и Tyrrell. За още 40 Габриеле не успява да се класира – нито един друг пилот не се е провалял толкова много в квалификациите колкото Таркини. „В онези години обаче научих много. Тогава за старта се класираха тридесетина коли – и ние трябваше да правим нещо като квалификация за квалификацията. Ако в този момент бяхме бавни, за нас състезателният уикенд свършваше още в петък и дори ни взимаха пропуските за боксовете.”
Цели 20 години по-късно Таркини остава на световната състезателна сцена – и изобщо не мисли за пенсия. Габриеле си спомня: „Когато през 2009 спечелих световната титла, започнах да се замислям за приключване на кариерата си. Чудех се какво по-добро би могло да се случи? Защо обаче трябваше да спирам? Състезанията просто ми доставят удоволствие.”
А спечелената титла доказва, че „чичо Габриеле” продължава да бъде много бърз. „В квалификацията”, признава италианецът, „просто ми липсва малко скорост. Но не и в състезанието.”
През 2019 Таркини отново ще бъде в WTCR. Отново в Hyundai. И отново ще бъде кандидат за титлата.




















