На някои от водачите предлагането на място в интериора им се стори по-разточително в сравнение с конкурентните модели: „За разлика от много други SUV-ове при Tucson размерите на интериора са в добро съотношение спрямо внушителната външност“, хвали модела един колега, като го сравнява с техническия му близнак Kia Sportage. Според някои от редакторите на AUTO BILD един от малкото недостатъци е високата линия на прозорците. Поради това децата, които се возят отзад, почти нямат видимост навън, обзорът назад и встрани също страда от това. Някои биха желали практично оборудваният интериор да е по-уютен: „Във всички случаи изберете по-високо ниво на оборудване – препоръчва редакторът Щефан Пулс. – В противен случай ви очаква чарът на обществения транспорт.“
Специалистът на тема Connectivity отбелязва, че Bluetooth свързването с мобилни устройства функционира безупречно, но пък при всяко ново стартиране Tucson „забравя“ кой е бил последно настроеният аудиоизточник. Вместо това по подразбиране се включва радиото. Според колегата Пулс навигационната система също е остаряла: разпознаването на задръствания и информацията за пътните знаци не са актуални.
Tова ни направи впечатление
Управлението е оформено освежаващо безпроблемно: качвате се и потегляте – боравенето с Tucson не изисква указания. През целия продължителен тест обаче не спряха критиките към слабите дълги светлини, както и към мудния и работещ по неясна логика сензор за дъжд. Постоянен дразнител е и електрическият заден капак, от чиито капризи особено пострада редакторът Малте Бютнер: в продължение на ден и половина Tucson отказваше достъп до багажника си. Така и не стана ясно защо. Проблемът във функционалността се „поправи“ сам, не успяхме да прочетем записана грешка в компютъра. И други колеги бяха изнервени от тази екстра, която всъщност би трябвало да служи за повишаване на комфорта. Както обясни контрольорът на качеството при Hyundai Хуан Карлос Куинтана при финалното разглобяване на автомобила, проблемът вероятно би могъл да бъде отстранен с нова регулировка на задния капак.
По време на двегодишния тест не се наложиха извънредни посещения в сервиза. Смяната на спирачните дискове и накладки при пробег 62 576 километра попада в категорията „нормално износване“, но за прегризания маркуч за нагнетявания въздух бе виновен гризач, а не автомобилът. Досадното е, че резервната част струваше близо 700 лева! Като цяло корейският автомобил не е евтин за поддръжка, цените на частите и обслужването са на нивото на западните конкуренти. За сметка на това Hyundai дава значително по-голяма гаранция: 5 години без ограничение на пробега, която в случая при тестовия автомобил покриваше и смяната на маншон на полуоска при пробег 89 335 километра.
Продължете на следващата страница



