На капака на багажника на йънгтаймера Ford на Колошвари има лепенка с голяма буква A – доказателство за предишния живот на микробуса в Австрия. Деветместният автомобил после е стигнал до Трансилвания. „Караме ги, докато двигателят се скапе“, казва Колошвари, който отговаря за преоборудването на микробусите от нормален път за релсите. Близо тон качва всеки микробус след преобразуването си – сега са останали само 15 бройки, които се движат по релсите в долината на реката.
Повечето от тях са служебни коли на дърводобивни фирми. Други са на железопътното дружество или на горското стопанство. Полицията използва микробус на почти неизвестна румънска фирма – Rocar. С него те патрулират по границата с Украйна.
Тяхното возило не е единственият екзотичен модел. Василе Андрейца използва 32-годишна Toyota TownAce. Как редкият модел е стигнал дотук, лесничеят няма никаква представа. „Купих го преди три години – вече беше преоборудван“, казва 69-годишният мъж с ловджийска шапка. С него той може да потегли по всяко време – стига радиостанцията да е у него. Заради недостатъчно доброто покритие в долината на река Васер мобилните телефони не функционират. Ако връзката по радиостанцията също пропадне, то важат строги правила: от 14 ч. движението е само надолу, преди това само нагоре. Бъдещите шофьори изучават всички правила и занаята в рамките на 15 часа теория и 30 часа практика. Обучението включва и обръщане.
Последното може да става с лекота върху асфалта, но тук е сложна процедура. Първо водачът поставя напречно на релсите две големи дървени трупи – директно под металната плоскост на дъното на автомобила. Тя е закрепена посредством резба за автомобила. С помощта на лост водачът върти плоскостта – горе-долу принципът е същият като при повдигане на автомобил с крик. Когато стоманените колела се вдигнат във въздуха, автомобилът се обръща със завъртане на ръка на 180 градуса и след това отново се спуска върху релсите. „Сами разработихме този метод“, казва гордо Даниел Андрейца от железопътното дружество CFF.
То оперира освен с влаковете за дървен материал и работници, и с трите функциониращи парни локомотива дневно. Те привличат както обикновени туристи, така и запалени почитатели на железниците и влаковете, които искат да се запознаят със славната румънска история. През 1970 г. държавното лесничейство в Румъния е обслужвало 3000 километра, като до 1986 г. за целта са се произвеждали и нови парни локомотиви. Когато през 1989 г. идва краят на диктатурата на Николае Чаушеску, за нуждите на 1000-километровите релси през горите са останали 15 локомотива. След промяната те са се считали за нерентабилни, спрени са от движение, били са продадени или предадени за скрап. Останала е само отсечката в долината на реката. „Туризмът е шанс за младите хора да не напускат района“. Другата възможност е да преминете обучение за машинист на парен локомотив.

Преоборудваното за движение по релсите возило обръща за 5 минути. Върху дървените трупи се поставя метална плоскост.
Съществува перспектива и за други професии. В момента се обмисля оборудването на линейка за движение по релсите за спешни случаи. Така спешно нуждаещите се пациенти ще стигат по-удобно до долината – но не и по-бързо. Максималната скорост и за спасителите е само 20 км/ч.

По течението на реката: в гората се движат само превозни средства по релсите. Изборът е между парен локомотив или преоборудван автомобил







