„Само на втора“, наставлява ме Ива, докато излизам от зоната за сигурност. Още на правата „отпускам“ десния си крак и Франки тръгва като „отсечен“ настрани. Дяволското изчадие не се нуждае от майстор на баланса между предна и задна ос, за да върви на дрифт. „Отвори хубаво завоя… газ… само с газ…“, крещи Русинова до мен. Ноооооооо… в един момент газта ми идва в повече и задницата изпревари предницата. Продължавам да давам газ, а „черната перла“ се върти като пумпал, оставяйки черни следи върху асфалта на старото летище до Сапарева баня. „Иве, не можем да тръгнем“… поглеждам към спътничката си, чието изражение излъчва всичко друго, но не и изненада. „Блокираният“ Франки все пак успява да се „изтръгне“ от световъртежа си и следващата обиколка се получава по-успешна. При всички положения този автомобил изисква адаптация – защото поведението му, обосновано от по-големия ъгъл на завиване на предните колела, изисква много пъргава работа с волана и особен финес при контрола на газта. Тук не търсите сцепление, а се мъчите да балансирате в точката, където то изчезва.
Забавлението свършва, когато гумите се предадат. А Франки не ги щади
Отклонението на предните колела е постигнато с помощта на дълга рейка и специални носачи. Разбира се, те сочат в близка до перпендикулярна позиция, но не и на 90 градуса. „Чиста физика, тогава колата няма да тръгне“, казва Ива. Но да оставим техниката настрана, екшънът продължава… Прааааааааас… Спуканата гума слага финал на партито. Шляк-шляк-шляк – Франки трябва да се прибира в бокса, където ще получи нов чифт задни гуми – с помощта на механик от нежния пол. Шоуто свърши. Кратко и експлозивно. Без задни мисли…
Огромният радиатор на охладителната система е позициониран в багажника
Освен ъгълът на завиване е променен и вертикалният наклон на колелата
