Danubiana е построен на уникално място, съвсем близо до границите на Словакия, Унгария и Австрия. Нетипичната архитектура на сградата хармонично се вписва в красивия ландшафт на трите държави. Същото важи и за безкрайните лозови масиви, на които се наслаждаваме по време на последвалото ни трансгранично тестово шофиране. Иде реч за небезизвестния винен регион Токай, мястото, където се създават едни от най-добрите десертни вина, но и чудесни сухи бели гроздови еликсири. Според регламента на ЕС североизточната част на Словакия и югоизточната част на Унгария имат равни права да наричат произведеното там вино Токайско. Много световни художници и композитори са се инспирирали от точно това вино! Встрани от безспорните му кулинарни предимства, лозята, в които то се отглежда, и избите, в които отлежава, са изключително красиви места за разходки, снимки, вело- и автомобилен туризъм.

Оставяйки зад гърба си Братислава, продължаваме към Високите Татри, определени от престижния пътеводител Lonely Planet за Най-интересната лятна дестинация в Европа за 2019 година. Истински рай за приключения с множество красиви водопади, остри алпийски върхове и над 100 кристално чисти планински езера. Природата е съхранена и чиста, за което говори и наличието на изключително богата флора и фауна. Тук живеят множество кафяви мечки, диви кози и рисове.
На 1351 метра над морското равнище, непосредствено до едно от бистрите и ледено студени езера откриваме булка с внушителна бяла рокля и нейния партньор, облечен в елегантен черен костюм с папийонка. Младата двойка позира пред живописната панорама на заснежените планински върхове, а тримата фотографи с огромни обективи са толкова концентрирани, че не забелязват спрелите на метри от тях автомобили, от които ги наблюдаваме с нескрито любопитство.

Красивото съчетание от исторически постройки и непокътната природа превръща Високите Татри в място, където не само словаци искат да прекарат незабравими мигове. Хотелите, в които може да пренощувате, също са много специални. Например гранд хотел Kempinski със своите 98 уютни стаи, всяка обзаведена по неповторим начин. Зад бара усмихнат господин ни заговаря, щом чува, че групата ни говори на български. Той е от Добрич и вече няколко години работи във Високите Татри. Преди това е бил в Кипър, там се запознал с колеги словаци, които го довели именно тук. Въпреки че родният му град, роднините и приятелите му са доста далеч, той е доволен от Словакия: „Напълно сме осигурени, всеки извънреден час се заплаща стриктно по договор, колегите са абсолютни професионалисти, а гостите на хотела внимателни и отзивчиви!“ Май не е нужно да ги стигаме чак „хамериканците“. И доста по-близо има добри примери за подражание.
Ралф Петров



















