Той е работил при Mercedes по електрическия модел SLS AMG Coupé. Познава екстремните автомобили, мечтае за механично сцепление, което да е „нереално“, разказва за най-сдържания режим на движение на Battista, наречен Calma, което означава спокойствие – и разполага със само 700 к.с. Останалите режими на движение се наричат Pura, Energica, Carratere и Furiosa. Смятаме, че не е нужен превод. Дизайнерът Дейв Амантеа обяснява аеродинамиката, като казва, че специална техника на фрезоване на всяка джанта спестява по десет килограма.


Той ни разказва за цветовете на Pininfarina сиво, синьо и бяло, като ни обръща внимание на синьото в карбона, което е уникално. След това ни кани зад волана, където едно нещо ни направи лошо впечатление: воланът закрива дисплея зад него. „Хиперавтомобил, с който не трябва винаги да съм под напрежение, а мога спокойно да се рея по булевардите на града.“ Така Ник Хайдфелд обобщава Battista Anniversario. Вероятно тестовите пилоти на Lotus, Nio, Tesla или Rimac ще кажат подобни неща. Все пак всеки един от тези хипер-електромобили е уникален по свой собствен начин. Nio има своя рекорд на „Норд-шлайфе“. Lotus е легендарна британска спортна марка автомобили. Rimac е невероятното постижение на един млад гений. А Tesla… феновете от години чакат „Next Generation Roadster“. Макар и пазарът на електрически хиперавтомобили да е малък – изборът е голям.






















