Иж-2125: първият съветски хечбек

0901
2022

След 1980 г. автомобилът се оборудва с вакуумно, вместо с хидровакуумно усилване на спирачките. Много от тези подобрения са внедрени и при останалите модели на Иж, произвеждани по същото време, като седанът М-412, фургонът Иж-2715 и пикапът Иж-27151.

Въпреки изброените дотук разлики обаче, през всички години от своята кариера Иж-2125 си остава почти стопроцентов дериват на Москвич-412, чиято концепция е относително актуална в началото на 60-те години, но през 80-те вече е доста архаична. Цялостният силует на Москвич-412 влиза в противоречие с концепцията на хечбек. Силно отсеченото панорамно предно стъкло трудно се комбинира с полегатата и аеродинамична задна част. Тясната и висока каросерия е далеч от елегантността на произвежданите по същото време френски аналози с пет врати на фирмите Citroën, Renault и Simca. В чисто практическо отношение, предимството на Иж пред неговия първообраз е по-високата товароносимост и по-големия полезен обем. Според някои съветски експерти, благодарение на скосената задна част донякъде е подобрена и аеродинамиката на Иж. По-твърдите ресори обаче влошават комфорта при пътуване, а слетият с пътническото пространство багажен отсек затруднява отоплението. Увeличената собствена маса води до по-висок разход на гориво.

Този модел на Иж намира своите почитатели в СССР и се превръща в предпочитан автомобил за туризъм или за превоз на неголеми товари. Неговото основно предимство е това, че той се предлага за свободна продажба, за разлика например от комби-версията на ВАЗ-2102, която е била трудно достъпна за редовия съветски гражданин. В първите години след либерализирането на съветския пазар, Иж става много удобен и търсен от страна на частните търговци, които могат да разчитат на неговата устойчивост и добра товароносимост срещу много достъпна цена.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин