Но нека се върнем на „Хаяя“: уникатът – днес един от най-атрактивните експонати в музея на Skoda в Млада Болеслав, е базиран на прототип номер 34, който след 31 000 тестови километра през февруари 1963 година е срязан. Но модификацията се оказва по-сложна от очакваното: за да се реши проблемът с пода на багажника, 4-цилиндровият мотор отзад се налага да „легне”. Цилиндровата глава е насочена наляво, а радиаторът – отдясно. И тъй като в тази конфигурация машината изглежда така, сякаш е заспала, уникатът бързо получава прякора „Хаяя“ – чешка радио версия на „Лека нощ, деца“.
Багажното отделение на дългото 4,15 метра, широко 1,62 метра и високо 1,40 метра комби е лесно лесно достъпно благодарение на задната врата, която се вдига нагоре. Междуосието остава непроменено – 2,40 метра, като при седана. Товари с дължина до 1,60 метра лесно влизат в колата. И тъй като моторът е отзад, под предния капак се отваря допълнително място за багаж. 61 процента от собственото тегло на автомобила (811,5 кг) се пада на задния мост. Максималният допустим товар е 380 килограма, достатъчен за четирима възрастни и около 80 килограма багаж.
Като част от триседмичната изпитателна програма комбито изминава още 7000 километра през май и юни 1963 г., като постига среден разход от 7,6 литра на 100 километра при средна скорост 74 км/ч. Четирицилиндровият 988-кубиков мотор развива мощност от 31 кВт (45 к.с.), което осигурява на „Хаяя“ да достигне максимална скорост от 115 км/ч. Изпитателите са впечатление от просторното купе и мястото в двата багажника. Сложният монтаж на задвижващия агрегат обаче затруднява сервизирането и поддръжката. Отделно има проблеми и с охлаждането. И така в крайна сметка „товарачът“ на 1000 МВ остава само концепция. И ŠKODA се концентрира върху производството на успешната версия седан на 1000/1100 МВ, от която в периода 1964-1969 са направени над 440 хил. бройки.
