Последващо развитие на катализатора
Принципно начинът на работа на катализатора не се е променил съществено до днес – с някои малки изключения. В интерес на истината, от доста време за активното покритие не е използван керамичен материал, а специално метално фолио. То се загрява по-бързо до необходимата работна температура (около 500 градуса) след студен старт и се характеризира с по-малка чувствителност към вибрации. След като бензиновите двигатели вече са „пречистени“, в края на 80-те идва редът и на дизеловите. Първоначално към 1.01.1989 се поставят ограничения по отношение на отделяните твърди частици. И отново VW е компанията, която за моделна година 1990 представя т.нар. „Umwelt Diesel” (екологичен дизел). При него в изпускателния тракт за първи път е интегриран оксидационен катализатор – който не бива да се бърка с филтър за твърди частици. Тъй като частта, позната като Oxikat, не филтрира, а изгаря остатъчните въглеводороди – т.е. частици от горивото, и превръща въглеродния оксид във вода и въглероден диоксид. И тъй като твърдите частици (саждите) „се вкопчват“ към въглеводородите, по този начин бива редуцирано количеството твърди частици. Оксидационният катализатор не може да се справи единствено с вредните азотни оксиди, заради което дизелите и до ден-днешен са обект на критики от страна на екологичните лобисти.

Те обаче не са насочени към техниката на катализаторите – защото тя постоянно бива усъвършенствана. Следващата еволюция е катализаторът за „улавяне“ на азотни оксиди, който намира приложение първо при бензиновите двигатели, работещи с бедни смеси. При тях също остава много кислород в отработените газове – и затова първоначално не се получава редукция на азотните оксиди. Азотните оксиди биват „складирани“ в специален катализатор, докато компютърът за управление на двигателя не обогати сместа в определен момент. В интерес на истината, тогава за 2 секунди горивната консумация се повишава, но в този момент „складираните“ азотни оксиди биват редуцирани изцяло до азот. Този цикъл се повтаря на всеки 60 до 90 секунди. Днес тази методика се използва при бензиновите двигатели, както и при дизелите в комбинация с филтър за твърди частици. При тежки автомобили като бусове или SUV-ове се използва още по-сложна методика: след преминаване през оксидационния катализатор в отработените газове се впръсква воден разтвор на пикочна светлина (с търговското наименование AdBlue), при което в рамките на много реакции се образуват въглероден диоксид и амоняк. Oт своя страна, амонякът редуцира в SCR-катализатора азотните оксиди в азот и кислород. Този процес се нарича „селективна каталична редукция“ (SCR – съкр. от англ.), тъй като отстранява само азотни оксиди, но изключително ефективно.



















