„Булгаралпин“ без съмнение е най-легендарният спортен автомобил на Източния блок. Той се изработва в продължение на малко повече от година, паралелно с оригиналния Alpine, който по същото време е култово име в световния автомобилен спорт. Производството на атрактивния спортен еквивалент на Alpine A110 в България е заложено като приложение към договора с Renault за монтаж на леки автомобили от 20 август 1966 г. Основният аргумент за подобна инвестиция, от една страна, е, че по този начин нашите отбори могат да разчитат на конкурентоспособен състезателен автомобил, но преди всичко в лицето на „Булгаралпин“ неговите производители, ДСП „Булет“ и ДСО „Металхим“, получават доходоносна експортна стока, която се очаква да осигури големи валутни постъпления.
Договорът е подписан от директора на „Булет“ Емил Разлогов и директора на Alpine Жан Ределе на 27 септември 1967 г., и е със срок от 10 години. До началото на производството минава малко повече от година, като за този период е обособен специален цех на територията на завода, който е оборудван за изработката на стъклопластовите каросерии за „Булгаралпин“.
По време на XXIV Пловдивски панаир от септември 1968 г. е показан първият сглобен у нас „Булгаралпин“, а през декември са завършени и два състезателни автомобила, боядисани в жълто, специално оборудвани с 1300-кубикови двигатели за участие в рали „Монте Карло” (за разлика от основната серия, при която двигателите са с работен обем 1.1 литра). В случая е използван стандартен двигател от „Булгаррено“ 10, при който е поставена нова глава с по-голяма „гърбица“, монтирани са по два двойни карбуратора Weber, нов разпределителен вал и двойни бензинови помпи. Добавени са нови релета и допълнителни фарове, а стандартните гуми са заменени със специални 14-цолови.
В края на 1969 г. дейността на „Булет“ и още няколко фирми с подобен предмет на дейност е преустановена от държавата, с което приключва и историята на „Булгаралпин“, като между септември 1968 и март 1970 г. са произведени общо 60 такива автомобила.
У нас все още са запазени някои оригинални представители на марката, част от които днес са възстановени в своя автентичен вид. Сред тях е и може би най-атрактивният екземпляр, реставриран преди няколко години от специализираната фирма Classic Cars BG от София. Той е боядисан в жълто и черно, точно както изглеждат двете състезателни изпълнения на „Булгаралпин“ с 1300-кубикови двигатели, които преди 55 години взимат участие в рали „Монте Карло“, управлявани от екипажите на Илия и Кольо Чубрикови и Атанас Агура и Атанас Тасков.
Извод
Производството на „Булгаралпин“ е истинско събитие, което остава без аналог в рамките на соцлагера. Затова и спортните купета с тази марка са може би най-значимата част от автомобилното културно наследство на страната, а оцелелите до наши дни екземпляри, направени в Пловдив, са естествен притегателен център навсякъде, където се появят.
