Няколко „напомпвания“ с педала на газта, завъртате ключа, и този „динозавър“ се събужда с ръмжене и боботене. Няма съмнения, това е двигател с вътрешно горене. При подаване на газ целият автомобил се разлюлява от движенията на двигателя, първо наляво, после надясно.
CJ-7 не обича бързите завои
Комбинацията между голям работен обем и автоматична трансмисия с хидротрансформатор пъргаво „изстрелва“ Jeep-а с тегло 1820 кг на светофарите. Но със скорост над 110 км/ч с подобен автомобил биха се движили само мазохисти. CJ-7 е нещо като автомобилният еквивалент на Harley: трябва да може да спринтира на светофарите, но иначе по-важна е насладата от движението, а не бързото преодоляване на дистанциите. Естествено, водачът трябва да толерира недостатъците на този грубоват автомобил. Сервоуправлението е чисто американско, тоест: неинформативно, корекциите на курса са приблизителни. Окачването на листови ресори скърца, трака и се измества странично при неравни пътни настилки. Демонтиращите се врати и Softtop, покрити с плат, издават оглушителни шумове още при 70 км/ч. А широките американски гуми с удоволствие следват всеки коловоз по пътната настилка.
На Jeep можете да разчитате – винаги
В интериора пред погледа ви е огромният кръгъл километраж с трепереща стрелка, заобиколен от красиви уреди и (неоригинални) бутони, струговани от цяло парче метал. Собственикът Ралф Кракер от Байройт притежава и един от първите Jeep-ове, произведени от Ford. „Той се справя по-добре извън пътя.“ За сметка на това CJ-7 рядко му е създавал проблеми. „За около 7 години съм инвестирал около 11 000 евро в консумативи“, пресмята той. „Сега автомобилът работи надеждно. Може да не го карам близо година – въпреки това „пали“ веднага.“ В това няма нищо чудно: монтираният карбуратор Edelbrock е почти идентичен с използваните по-рано четирикамерни карбуратори Carter, а тяхната надеждност бе легендарна. Но вече почти не могат да се намерят CJ-7 V8 в оригинално състояние. Още през годините на производството (1976-1981 г.) почти всички собственици са индивидуализирали автомобилите си; предишният притежател на този CJ-7, собственик на пивоварна, не е изключение. Простотата на конструкцията и ниското качество на повечето серийни детайли от фалиралия концерн AMC „поощрявали“ желанията на собствениците да модифицират Jeep-овете си.
Напълно оригиналните екземпляри са изключителна рядкост
През 80-те години Jeeper-ите преработвали своите CJ-7 в две посоки: офроуд или шоу. Екземплярът на Кракер е нещо средно. Списъкът с модификации е толкова дълъг, че в кратка американска обява вероятно щеше да пише too much to list: смяна на двигателя с агрегат на GM, монтиране на 3-степенна автоматична трансмисия (и двете от Corvette C3 от същите години), „повдигане“ на каросерията със 100 мм, разширяване на следата, джанти Alcoa с гуми Cooper Discoverer MT с внушителния размер 35×12,5 R 15, усилено кормилно управление, допълнителен вентилатор на охлаждането, здрави и удобни спортни седалки König. Оригиналните 5-литрови V8 мотори на AMC обикновено се заменят с 5,7-литрови агрегати на GM – също както в нашия случай. Причината: никога повече проблеми с резервните части.
