Когато чуят името PPG Industries, повечето хора може би ще се досетят, че става въпрос за един от най-известните американски производители на автомобилни бои и стъкла, което само по себе си не представлява особен интерес за любителите на автомобилния спорт. Преди близо 45 години обаче PPG решава да обвърже дейността си с елитния френски производител Renault, в резултат на което се случват някои доста интересни неща.
Началото на тази история е поставено през 80-те години на миналия век, когато PPG (Pittsburg Plate Glass) е основен спонсор на Indy Car, поради което за известен период от време шампионатът е преименуван на PPG Indy Car World Series (или PPG Cup от 1979 до 1999 г.). В тази връзка фирмата всяка година възлага на различни автомобилни компании да създават по един атрактивен Pace Car (автомобил за безопасност), който да се използва през целия сезон. Самата традиция датира още от началото на 40-те години, а сред първите такива уникати е концептуалният Newport Pacemaker, представен от Chrysler на Indianapolis 500 през 1941 г.
Поради спецификата на своята дейност PPG има възможността да включи в спонсорската програма на събитието всяка една от автомобилните марки, с които е свързана. Някои от колите, създадени за тази цел, са истински шедьоври на дизайна, други са отдавна забравени поради своята безличност, но има и емблематични образци, чиято слава продължава дълги години след края на съответната надпревара. Към тях без съмнение принадлежи и един необичаен вариант на Renault 5 Turbo II.
Предисторията на проекта започва в началото на 80-те години, когато PPG иска от American Motors Corporation (която в този период работи в сътрудничество с Renault), да предложи специална версия на атрактивния спортен модел Renault 5 Turbo II. От страна на AMC това е жест на признателност към френския партньор, който през 1980 г. купува 47% от корпорацията и по този начин я спасява от фалит.
Разработката на R5 Turbo II за PPG е поверена на Дик Тийг, вицепрезидент на дизайнерския отдел на AMC и създател на емблематични модели като Gremlin, Pacer и Javelin. Както при всички предходни проекти, така и тук изработката на автомобила е възложена на специализираната фирма Synthetex. Окончателният вариант, който е завършен края на 1981 г. обаче само на пръв поглед прилича на R5 Turbo II, но в действителност няма нищо общо с него. Освен, че модернизира екстериора, Тийг елиминира голяма част от гънките на каросерията, запазвайки само основните линии, определящи характерния силует на модела. Вратите се отварят нагоре, покривът е по-висок отзад и се спуска надолу към предното стъкло. Под красивата каросерия се крие стандартна механика на R5 Turbo II, но по-близка до тази, използвана от Renault в шампионата IMSA GTU през 1981 г., отколкото до шосейната версия, а окачването е идентично с това на Le Car Turbo IMSA GTU. Използван е сериен 4-цилиндров двигател с турбокомпресор и мощност 160 к.с.
В края на сезон 1982 колата е разглобена и съхранявана в склад, и може би точно по тази причина е един от малкото автентични образци на Pace Car, оцелели до днес. След време фирмата Madison-Zamperini купува автомобила (за доста изгодната цена от 50.000 долара), и го реставрира, а по-късно го препродава на Classic Road Spain – най-ексклузивния дилър на колекционерски автомобили в Испания.
