При техниката Ед и Джон също не си губят времето в миналото. Тъй като модерните автомобили имат по-висока мощност, защото са надеждни и се управляват по-лесно, както също и поради това, че снобите в Калифорния не искат да се откажат от вентилирани седалки, климатична инсталация и навигация, двамата създават своите диви преработки на базата на модерни автомобили в най-добрия случай като AMG C63S или SLK 55, а в най-лошия като Tesla Model 3 – включително с радикално редуцирания кокпит с огромния монитор. Единствено това, че тази Tesla не изглежда толкова заоблена. Не е задължително да е тюркоазено. Докато в началото Джон и Ед създават преработки само за себе си, те започват да продават автомобилите чак когато са се наситили и след това се посвещават на проект след проект; по едно време се появява и арабски принц. След като той ги открива в социалните медии и си поръчва автомобил при тях, S-Klub не може да се отърве от поръчки от членове на клуба: „Междувременно сме направили над дузина автомобила с крилати врати и общо сме създали над 50 автомобила“, казва Ед, който изпраща автомобилните им творения в цял свят и скоро ще го направи за първи път и в Европа. Междувременно те значително са разширили гамата си от продукти: SL продължава да е най-важният им продукт, след това е Porsche 356 или 550, което те предлагат под наименованието Selfish като Monoposto. Създавали са и пародии на пагоди, в програмата им има и Ferrari 612 и Testarossa, електрически E-клас кабриолет и G 63 6×6, за който последно са се спрели на версия с три оси, вдъхновени от Toyota FJ Cruiser.



Всичко се прави тук в тази западнала промишлена зона в сервиз, който не е по-голям от зала за тенис на корт. Резултатът обаче е на ниво конкурс за елегантност. Тъй като автомобилите на S-Klub не само изглеждат безупречно с кожената си тапицерия до задния капак и двигателите, които блестят с лакираните си и полирани части във всички цветове на дъгата, но и се управляват значително по-добре отпреди. Ако се качите в „червената свиня”, няма да забележите, че това не е оригиналът. Още първото впечатление заслужава респект. И едва седнали в кабината, опънали коланите и удивили се на модерния кокпит на AMG, ще усетите как всеки тласък на педала на газта направо преобръща реалността.

Тъй като докато в главата ви е киното от Спа и се сещате за старите документи на автомобила с 6,3-литров двигател, който в края на кариерата си разполага с 428 к.с., 620 Нм и 285 км/ч, кикдаунът ви катапултира: сега двете турбини мобилизират в 4,0-литровия V8 мотор 700 к.с., с една трета повече от при C 63 S, който е бил използван като база, както ни казва Джон от пасажерското място отпред, като дори и най-голямата промишлена зона не е достатъчна, за да ускорите автомобила подобаващо. „Би трябвало да вдига 200, 220 мили в час“, изчислил е Джон, което по наши мерки е някъде между 320 и 360 км/ч. Дори и при сдържано шофиране, едно натискане на педала на газта е достатъчно да накара „червената свиня” да се устреми напред като препускащо диво прасе. При това автомобилът „реве” толкова силно, че всяко едно ченге в града веднага насочва радара. С цялото ми уважение към оригинала: в сравнение с този модел класиката от Афалтербах е едно невинно „прасенце”.


Всъщност и „червената свиня” е трябвало да остане единична бройка. „Но се получи както винаги, казва Eд. – Едва завършваме автомобил и вече ни го вземат от ръцете.“ Затова не е чудно, че те мислят за следващия екземпляр. Всъщност S-Klub не трябва да се превръща в тунинг-специалист по „червени свине”. „Става ни скучно, когато облагородяваме едни и същи автомобили“, казва Джон и гледа малко нервно към следващия 300 SL, който, боядисан току-що в златисто, съхне в камерата . Все пак той има още много идеи. И няма нищо на света, което да е свято за него: „Rolls-Royce или Maybach, Ferrari или 300 SL, дори Bugatti: дайте ми автомобил и флекс и започвам.“



















