В края на 40-те години Джон Купър създава собствена фирма, наречена Cooper Car Company, която се занимава с проектирането и производството на пистови болиди и рали автомобили. Скоро след пазарната премиера на миниатюрното Mini, проектирано от Алек Исигонис, той вижда в него сериозен спортен потенциал, и смята, че с малко допълнителна обработка, то би се превърнало в истински пистов боец. Самият Исигонис е доста скептичен за успеха на подобна перспектива, но Купър все пак успява да го убеди да командирова в неговия гараж двама механици от екипа на British Motor Corporation, които да помогнат при създаването на така наречения Mini Cooper.
Експериментът се оказва повече от успешен и двата нови серийни модела на ВМС със силно изразен спортен дух – Austin Mini Cooper и Morris Mini Cooper, дебютират на британския пазар през 1961 г.

При оригиналния 848-кубиков двигател ходът на буталото е удължен и по този начин работният обем е увеличен до 997 куб.см., а мощността нараства съответно от 34 до 55 к.с. Върху автомобила е приложен и цялостен състезателен тунинг, който включва двукамерен карбуратор SU, по-късите предавателни числа на трансмисията и дискови спирачки на предните колела – нещо твърде необичайно за автомобил от такъв компактен клас.
ВМС първоначално поръчва 1000 броя от този модел, които трябва да отговарят на хомологационните изисквания на Група 2 в световния рали шампионат. През 1962 г. роденият в Родезия пилот Джон Лов се превръща в първия британски състезател, спечелил шампионата на Великобритания за серийни автомобили с Mini Cooper.
През 1963 г. е лансирана по-мощната версия Cooper S с работен обем 1071 куб.см, диаметър на буталото 70,61 мм, стоманен разпределителен вал, подсилено шаси и дискови спирачки със серво-усилвател.
До следващото основно обновяване на Cooper S през август 1964 г. от него са произведени 4030 броя. Моделът се предлага и в още две разновидности, специално подготвени за състезания в класовете под 1000 и 1300 куб. см, които са с работен обем съответно 970 и 1275 куб. см, като и в двата случая диаметърът на буталото си остава 70.61 мм. Тези изпълнения също както и базовия модел се предлагат и на цивилния пазар, макар че малкият вариант не се приема добре и от него са продадени само 963 екземпляра, а през 1965 г. производството му е спряно. Моделът с 1275-кубиков двигател остава на монтажната линия до 1971 г.
След безапелационния спортен дебют във Великобритания легендарният Mini Cooper S продължава своята инвазия на световната спортна сцена, в това число и със знаменитата серия победи на рали Монте Карло през 1964, 1965 и 1967 г. Всъщност през 1966 г. Mini също печели първите три места на ралито, но впоследствие отборът е дисквалифициран от френските съдии на ралито, които обосновават решението си с наличието на неразрешени от регламента допълнителни предни светлини…

През 80-те и 90-те години на британския пазар е лансирана серия от специални изпълнения на модела, които издигат имиджа на Mini от масов и общодостъпен автомобил до нивото на модна икона. Може би, именно благодарение на този имидж Mini оцелява и през 90-те години, когато става собственост на BMW, а покрай това успява да спаси и цялата Rover Group. Последното класическо Mini (червен Cooper Sport) слиза от монтажната линия на 4 октомври 2000 г. и е предоставено на Британската асоциация за запазване на автомобилното наследство през декември същата година. За малко повече от четири десетилетия автомобилът е произведен в общо 5.387.862 броя. Представеният на снимките екземпляр е част от колекцията на Петър Бабачев.



















