2017
В градината на Лазаро има мъртва коза. Би трябвало да е мъртва, тъй като не помръдва, когато Лазаро стартира своя Studebaker от 1957 г., паркиран до нея. Червената ръждясала машина не звучи като американски олдтаймер, което се дължи на факта, че двигателят му е сменен с такъв на руски Москвич. Може би затова козата на Лазаро не помръдва. Лазаро се усмихва и казва, че автомобилът не трябва да се казва Studebaker, а трябва да бъде кръстен на него. След всички операции, които той е провел на своя 55-годишен пациент, мъжът има основание. Лазаро, спасителят.
Употребявана Kia или Hyundai на старо – Лазаро още обмисля
Новите органи са дарени от руски и японски машини: трансмисията е от Lada, а освен двигателят от стария Москвич е и диференциалът. Спирачките път са работили по време на първия си живот в Nissan. Сега Лазаро, на 48 години, стои в градината си, която се намира на около час път източно от центъра на Хавана, и иска за своето возило 8000 песо. Това се равнява на невероятните 7500 евро. С парите хоби-майсторът иска да си купи друг автомобил. Употребявана Kia или Hyundai на старо. Лазаро все още размишлява. Така изглежда реформираният, нов социализът в Куба. Да живее автомобилната революция! На 1-ви октомври 2011 г. управляващият Раул Кастро, по-младият брат на Фидел Кастро, либерализира автомобилния пазар на карибския остров. В момента кубинците могат да купуват и продават автомобили, независимо кога са произведени те, при определени условия. Най-важното условие ни е познато от капитализма: да разполагаш с достатъчно пари. В Куба с това могат да се похвалят малцина. Алехандро не е сред тях. Но работи в тази насока. Дипломираният корабен инженер прекосява Хавана с петгодишното си VW Polo; в търсене на туристи, които да закара до летището или до най-близкия бар. По времето на социализма Алехандро е получавал по 17 евро на месец. Междувременно кубинците могат да развиват и частен бизнес, затова мъжът е избрал да кара такси, тъй като туристите плащат в конвертируемото песо, обвързано с американския долар. Сега Алехандро печели многократно повече в сравнение със заработваното в корабостроителницата.
Точно 4000 песо, тоест близо 3000 евро, му е струвал този малък германски автомобил, който първоначално е бил импортиран през Южна Америка, за да бъдат автомобилите давани под наем от държавна фирма на туристи. Алехандро е купил Polo-то изгодно, тъй като го е ползвал служебно. Мъжът обаче не притежава лиценз за такси – за него би трябвало да плаща месечно по 250 песо. Затова и няма право да чака гостите пред големите хотели.
Въпреки елегантността си, Хавана е шумна и смърди
„Някои неща се промениха в държавата ни“, съобщава Алехандро. „Сами виждате, че тук вече има и нови автомобили.“ Действително през последните години картината по улиците на Хавана се е променила. Познатите ни американски коли от преди революцията през 1959 г. и последвалото ембарго от страна на САЩ вече ги няма. Липсват и руските малки автомобили от десетилетията след революцията.
Днес по пътищата се виждат много нови модели, най-вече от Корея: Kia Picanto или Opirus, Hyundai Getz или i10. Също и китайски автомобили, особено лимузината Geely EC, която се ползва като служебен автомобил и за полицията. Както и много „французи“ – предимно Peugeot и Citroën. Ежедневно с дупките по улиците на острова се борят и Jetta, Passat или стара E-класа.
Въпреки елегантността си Хавана е шумен и смърдящ град. Тракащи двутактови модели бълват сини облаци дим, които остават следи по изоставените, изгорели и празни вили от колониалното време. Ако затворите очи, бихте могли да си представите Източен Берлин в разгара на лятото – само че без палми, салса и ром.
Двукласовото общество по улиците на карибския остров съществува отдавна. Който има роднини отсреща във Флорида, изпращащи пари, или път печели достатъчно песо в сферата на туризма, рано или късно се озовава пред една тюркоазена къщичка на 18-та улица в квартал Мирамар. Оградените паркинги там са приютили употребяваните държавни лимузини на Куба.
Кубинците се гордеят със своите олдтаймери и ги показват
Ако попитате за цените, ще получите странни отговори – 4000, 8000, 20 000 песо – не е ясно как държавата определя цените. Нещата приличат на произвол или се ръководят по правила, които никой не разбира, но всички спазват. Тук никой не иска да бъде сниман, както и да отговаря на въпроси. В държава, в която на населението все още е забранено да влиза свободно в интернет, хората тепърва започват да приемат белезите на капитализма – чрез лукса колела, било то под формата на петгодишен Hyundai Getz. Изглежда все още не са свикнали. Кубинците обаче се гордеят със своите олдтаймери и ги показват. Без значение колко от частите им са оригинални и дали каросерията им не е разядена от соления морски въздух. Старите модели Chevrolet, Ford, Buick или Plymouth са изключително ценни за своите притежатели, тъй като туристите плащат цяло състояние за кубинските условия, за да се качат в тях. Именно затова Лазаро иска 8000 песо за своя Studebaker. „Всеки кубинец, дори и да не притежава автомобил, е добър автомобилен механик“, казва Хендри и избърсва потта от челото си с мръсен парцал. Хендри е застанал пред открита постройка в двора си, а пред нея се вижда мотор на SsangYong, който той е купил за 5000 песо от държавата. Преди това е трябвало да предаде на властите старата машина от един Chevrolet от 1953 г. И той самият не знае защо. Иначе мъжът, който е земеделски стопанин и хоби-автомонтьор е доста умен и креативен. Знае как да си помогне сам. В Куба петролът идва от Венецуела, Coca-Cola-та от Мексико, а резервните части са собствено производство. „Тук никой не хвърля дори и болтче“, разказва Хендри. Старите руски и италиански малки коли, донори на части, постепенно ще измрат. Американските олдтаймери обаче ще останат живи. След това той и приятелят му Тихо продължават работа. Те мечтаят за новото бъдеще и завиват болтовете от миналото.
Хендри казва, че познава човек, който е толкова беден, че не може да си позволи дори и литър бензин. Никога обаче не би продал своя стар Hudson.
