Първите по-сериозни проучвания за изработване и производство на превозни средства с електродвигател у нас започват още през 1952 г. в ОЕП „Елпром“. Най-ранните действащи конструкции на електромобили (лек и товарен) обаче са създадени едва през 1967 г. в НИПКИЕМ. Използваните при тях оловни акумулаторни батерии позволяват максимален пробег от около 60 км със скорост на движение 20-25 км/ч, което очевидно е било твърде незадоволително.
Създадената в ЦЛЕХИТ при БАН през 1969 г. въздушно-цинкова батерия дава основание да се възобнови работата по конструирането на български електромобил. По задание на ДКНТП от началото на 1970 г. работен колектив от специалисти от НИПКИДА, ДДЕХИТ, НИПКИЕМ и НИПКИЕМД започва изработката на функционален образец на лек електромобил Ел-Мо-70, създаден на базата на лекия автомобил Москвич-426. За целта е конструиран нов двигателен заден мост, в който колелата, барабаните и спирачките са изцяло заимствани от Москвич-426. В моста е вграден електродвигателят, свързан с полуоските чрез планетарни редуктори с предавателно отношение 1:4,67. Липсва диференциал.
Използваният електродвигател е безстаторен, правотоков. Като източник на електрическа енергия е използвана въздушно-цинкова батерия със следните параметри:
Средно напрежение при номинален ток 80В
Номинален ток 140А
Максимален ток (краткотраен) 360А
Максимална мощност 20 кВт
Капацитет при номинален ток (очакван) 32 кВтч
Тегло 420 кг
Специфична енергозапасеност 70Вч/кг
Всъщност въздушно-цинковата батерия представлява горивен елемент. Електрическата енергия се получава при изгарянето на цинковия електрод с кислорода от въздуха. Процесът е необратим. След пълното изтощаване на елементите батерията се демонтира и се подменят цинковите електроди. На лявата страна на багажното отделение е монтиран вентилатор на 12 волта, захранван от основната батерия.
Спазвайки тогавашните тенденции за развитие на модерното електрозадвижване, за тягови цели конструкторите осъществяват импулсно регулиране на скоростта. За целта на мястото на педала за подаване на газ е монтиран фото-електричен датчик, посредством който се подава сигнал към импулсния регулатор. Той подава напрежение към контакторите и оттам към електродвигателя. С отваряне на блендата на фотоелектричния датчик (чрез натискане на педала “ход”) импулсният регулатор подава по-голямо напрежение към електродвигателя. По този начин се използва най-рационално енергията на батерията и се реализира максимален пробег, а в кокпита до водача е монтиран шалтер за прекъсване на оперативната верига.
Почти непознатият български електромобил, базиран на Москвич, остава един интересен експеримент. Той демонстрира потенциала на родната техническа интелигенция, но също както и много други подобни разработки потъва в историята без да получи шанс за практическа реализация.
