Нощните преходи са най-критичните в „24 часа на Льо Ман”, което тази година се провежда за 85-и път. Няма осветление на трасето, пилотите са изморени и губят концентрация – заради комбинацията от всички тези фактори опасността от катастрофи е голяма. През 1991 г. един мъж не се плаши от това – неговото име е Михаел Шумахер и днес той е на 48 г. Преди четвърт век гениалният германски пилот кара Sauber-Mercedes C11 – и изобщо не иска да слиза от него. „Едва когато дойде в бокса за зареждане, успяхме да го измъкнем от автомобила”, спомня си Петер Заубер (73), тогава шеф на отбора, за който Шуми кара.
Това е едно от състезанията, в които Михаел Шумахер успя да докаже качествата и да получи правото на кокпита за Формула 1. Два месеца по-късно Шуми прави своя дебют с Jordan-Ford, а 13 години по-късно е рекордьор в F1 със 7 титли и 91 победи.
Резултатът на Льо Ман не е толкова впечатляващ. Заедно със своите колеги Карл Вендлингер (48) и Фриц Кройцпойнтнер (49) Шумахер става пети в своя единствен старт в 24-часовата надпревара. Конкуренцията обаче е голяма: , Jaguar, Porsche, Lancia и Peugeot са противниците на Sauber-Mercedes. „Тогава Льо Ман беше в разцвета си. Феновете идваха на талази към трасето”, разказва Вендлингер.
„За нас, пилотите, това винаги е било добра подготовка за Формула 1”, разказва австриецът. „Трябва ти доста време, докато се адаптираш към болида и скоростта. Но когато веднъж го направиш, нищо във Формула 1 не може да те шокира.”
Времената на машините от група С (както се казва шамионатът тогава) са с около 9 сек зад тези на Формула 1 – подобен е случаят и с прототипите на Toyota и Porsche днес. Тогава обаче максималните скорости надхвърлят 400 км/ч! В Мексико, където заради разредения въздух аеродинамичното съпротивление намалява, колите от група С са дори с 3 сек след тези във Формула 1! „В онези времена можехме да се класираме за почти всяко състезание от F1, въпреки че колите бяха с 300-400 кг по-тежки. Те имаха голяма площ и генерираха много добро аеродинамично притискане”, спомня си Заубер.
Вендлингер хвали преди всичко управляемостта на 5-литровия V8 на Mercedes с два турбокомпресора и 730 к.с. – за чиято основа е използван корабен двигател. „Нямаше буксуващи колела, дрифт или пушек. Ние бяхме най-бързите, но трябваше на Льо Ман да сменим трансмисията и имахме проблем с водната помпа.”
Заубер помни забавна история с Шуми. „Смачка капака на едно Porsche. След това го привиках и той твърдеше, че не знае нищо за случая. Такъв си беше Михаел.”






















