Фирмата E. Neumann Karosserieinstandsetzung (или Karosserie Neumann), базирана в малкия германски град Шпремберг, е емблематично име в автомобилната история на бившата Източна Германия. Тя добива международна популярност с конструирането на едни от най-красивите уникати в ГДР, като Neumann-VW или спортното купе Wartburg 311, което няма аналог в серийната гама на завода в Айзенах.
Каросерийната работилница е създадена от Вилхелм Нойман скоро след края на войната, а през 1966 г. управлението е поето от двамата му сина Ерхард и Манфред.
Тя е един от типичните примери за оцеляване в рамките на плановата икономика. Въпреки масовите вълни на национализация, семейство Нойман успява да запази своя напълно независим частен бизнес и продължава да го развива през целия период от съществуването на ГДР.

Вилхелм Нойман става известен в средата на 50-години, когато създава първия си екстравагантен и изключително елегантен спортен автомобил върху шаси на Volkswagen, който е регистриран през март 1958 г. Дизайнът му е толкова впечатляващ, че официална държавна делегация, водена лично от министъра на икономиката на ГДР Ерих Апел, посещава работилницата в Шпремберг, за да проучи възможностите за серийно производство. Идеята обаче е отхвърлена с аргумента, че колата е твърде ексцентрична, луксозна и скъпа за стандартите на работническо-селската класа.

През 60-те и 70-те години фирмата ограничава дейността си до по-практични и конвенционални проекти, съобразени с реалностите на пазара. Периодично обаче продължават да се правят и някои интересни автомобили, повечето от които остават напълно неизвестни за широката публика. За основа се използват част от по-масовите леки коли, предлагани в ГДР, към които в началото на 70-те години се присъединява и Dacia. Румънската марка започва да се продава в страната още през 1971 г., като на нейна база през 1982 г. е изработен прототип на пикап в работилницата на Neumann.

Той се отличава с някои иновативни идеи, гъвкави приложения и отлично качество. Интересното е, че за разлика от оригиналния серийно произвеждан пикап на Dacia, тук междуосието е удължено с 200 мм. Всички нови части на каросерията са ръчно оформени от дълбоко изтеглена ламарина с дебелина 1 мм. Лесно освобождаващите се крепежни елементи и страничните панели позволяват бързо преобразуване на автомобила в четири варианта: с отворена товарна платформа, изцяло затворена каросерия, каросерия с покрив и странични стъкла, както и вариант с повдигащ се покрив за по-лесно товарене.
Няколко години по-късно фирмата предлага още един оригинален проект, базиран на Dacia 1300, който този път е преобразуван в елегантна катафалка, но може да бъде използван и като санитарна линейка или семейно комби за цивилния пазар. По това време масовите катафалки в Източна Германия са базирани основно на двутактовите микробуси Barkas B1000 и на този фон предложението на Neumann изпъква не само като смел конструктивен експеримент, но и като много по-елегантна и модерна тяхна алтернатива. Умелият дизайн, безупречната изработка и функционалната подредба на интериора са впечатляващи. Междуосието (както и при пикапа) е удължено с 200 мм, а полезният товар е 450 кг. В този случай каросерията е удължена и в задната част, с което общата дължина на автомобила става 4650 мм.


















